И ето ме пред кафето – нищо особено, кафене прясно ремонтирано, мирише на боя и чистичко все още,  с масички насред тротоара, за да се блъскат пешеходците в столовете, оградено с керамични кашпи, който не гледа къде върви – м...

Такива са мислите ми докато крача по нагретите плочки и под палещите лъчи на юлското слънце. Интелигентната ми главица (изкласих поредната година в ТУ макар за това да не се иска само акъл, хаха) е пълна с объркани, рошави мисли, които и...

Топло и задушно е в офиса, а лелята почва да човърка нещо из огромната чанта, шумулка, шумулка, изважда нещо,  доволна измучава, започва да хрупа звучно и след миг навира пакет солети в лицето ми:
- Заповядай, вземи си – подканя ме ...

Топло, съвсем по юлски. В офиса има климатик, което прави жегата поносима. Донякъде – ако изключим досадната лелка, на която ту й става студено, навлича някаква блуза с дълъг ръкав и се намята с жилетка, ту започва свалянето на доп...