Гласове

/Поглед.инфо/ Виктор Ерофеев е един от най-значимите руски писатели. Автор на много книги, сред които "Руската красавица" (1990), "Енциклопедия на руската душа" (1999) и "Добрият Сталин" (2004) – всички преведени на български. Той даде интервю за полския всекидневник "Газета Виборча", което "Дневник" препечатва от портал "Култура". Там разговорът е публикуван под заглавие "Раздвоената руска душа".

Ще ви прочета откъс от "Евангелие от палача" на братята Аркадий и Георгий Вайнер: Именно вие си набихте в главата, че нашият народ не може да живее без свобода. И че затова е нещастен. А на нас вашите свободи са ни притрябвали като на заек трипер, като на умрял - тамян! Къде по света има такава свобода, каквато има у нас: години наред да мързелуваш, да крадеш каквото може и да се напиваш всеки ден до смърт? Кажи де, за чий ни е друга свобода? Спомняте си нахуизма, нали (Бел.ред. От непристойния израз "през х… ми е").

- Веднага попадаме в самия епицентър на руската душа, тоест, в темата без начало и без край. Съществува един сбор от руски ценности, различни от европейските. Хора на културата и изкуството, като Борис Пастернак, Анна Ахматова или Антон Чехов, изповядваха европейските ценности, поради което Западът взе да спекулира, че, видите ли, Русия спадала към Запада

Но ако прекосим житейската плоскост на обикновения руснак, ще установим, че той няма нищо общо с Европа. Фрагментът, който цитирахте, се отнася до хората, които отричат европейските ценности и не се нуждаят от свобода. Русия се създава и развива въз основа на тъмната и глуха християнска цивилизация, чийто мрак и глухота придобиват своя размах след революцията, продължава през целия период на СССР, особено през 30-те години на ХХ век.

Затова нахуизмът не е най-лошият вариант: от една страна, той отхвърля възможността за промяна на каквото и да било, но, от друга, изпитва силна неприязън към идеологическата агресия и е прикрито ироничен към ставащото в Русия. Уви, цената на това дистанциране е равнодушието към реалното зло. Руската душа, освен ако по изключение не се извисява до Пастернак или Ахматова, пребивава в раздвоение. Вярно е, че тя унищожава всяка държавна идеология – не само съветската, скоро ще погълне и путинизма, към който засега се приспособява, - но в същото време на тези хора им е през х… какво става в Украйна. Те не се шокират от кръвта.

- Някога написахте есе, в което твърдите, че "благодарение на Путин, руснаците за първи път в историята си постигнаха свобода в личния живот". И бяхте сурово критикуван и от либералите, и от путинистите.

- Вярно е. 

- В нормални условия бих приел, че нахуизмът, вкоренен в личния живот, е постигнал удовлетворителния максимум за руската душа на този етап от развитието на Русия. Но на това пречи един елемент – руснаците, изглежда, се нуждаят от война.

- Не е толкова просто. В Русия, подобно на Полша, за последните сто години два пъти се унищожават съществуващите ценности. През 1917 г. – исторически, органични, имперски. После, с помощта на огромна доза жестокост, се създадоха съветските ценности, а през 1991 г. бяха сравнени със земята и те. Два Титаника потънаха. Днес хората плуват в ледения океан с останките от тези ценности и се опитват да приберат по някоя в собственото си чувалче. И няма да намерите две еднакви чувалчета в Русия! Във всяко се намира по малко демокрация, империализъм, православие, съветскост, дори нахуизъм. А има и архаични ценности, още от XVIII век.

Да се съсредоточим върху нещо друго. Обяснявах на западняците, че Путин спечели подкрепата на руснаците, защото за първи път в историята на Русия заяви: "Властта е за мен, а вие правете каквото си щете зад своята ограда." Днес се появяват опити за ограничаване на свободата на частния живот (такъв опит, например, е офанзивата на Църквата), но принципни нарушения няма. Нещо повече, тази свобода беше качена на плакатите на протестиращите. Когато един човек има свобода зад оградата, той иска да е свободен и пред дома си, после на своята улица и в своя град. Така започна да действа механизмът на това, което в Испания на Франко беше наречено "съседска демокрация". Нали Путин създаде средната класа, която се превърна в заплаха за самия него. Той нарече веднъж "свои деца" протестните движения.

Разбира се, в едно сибирско или далекоизточно село частният живот изглежда коренно различно и няма смисъл да питаме дали това им стига. Те живеят в друг свят. Защо санкциите на Запада не действат? Защото кой в Алтай да ги забележи? Пък и да ги усети, ще се изуми и толкова.

Още един цитат от "Евангелие от палача": Глупостта на Запада е в това, че всички [...] се натискат да разберат политическата стратегия, тактическите замисли, тайната на несломимата идеология на нашите лидери. Изобщо няма да им дойде наум, че съветските вождове имат една-единствена идеологическа цел: да си живеят живота.

- И тук не е толкова просто. От почти сто години стратегията на нашите спецслужби и тайната полиция е планирана до такава степен, че нито една друга държава не може и да мечтае за такава стратегия – Иран и подобните са деца в сравнение с Русия. Когато по времето на сталинизма имаше заповед да се събират доноси, да се манипулира обществото или да се прилагат изтезания, КГБ придоби огромни познания. Затова само те се осмеляваха да правят социологически анализи на обществото.

В КГБ работеха наистина интелигентни хора. Тъпаците бяха в армията и партията, което впрочем е уникална черта на СССР. Службите много рядко грешаха при изпълнение на задачите си. Обаче те просперираха чрез страха от тях, което създаде перпетуум мобиле: понеже те знаят всичко, по-добре да не влизам в конфликт с тях.

Единствената сфера, която не им беше съвсем ясна, беше лудостта – например, Николай Заболоцки оживя, защото се правеше на луд. Московската интелигенция често прибягваше до този прийом в епохата на Леонид Брежнев. И въпреки това, системата беше достатъчно мощна, за да победи руската демокрация и да заеме нейното място. Виждаме как сега действа в Украйна – много ефективно. Западът се бои от нея и няма понятие как да й противодейства. Разбира се, днешната власт и службите не знаят всичко, но знаят достатъчно, отлично си вършат работата и с тях трябва да се съобразяваме. Освен това, те разбират морала условно; не съм сигурен дали този тип хора (доносници, тайни агенти, шпиони) изобщо знаят какво е морал. Затова наблюдаваме триумф на "условния морал" – едно говорят, друго вършат и това не е никакъв проблем за тях.

- В едно интервю казвате, че много европейски вестници Ви поръчват текстове, но когато искате да напишете нещо отрицателно за Европейския съюз, изгубват интерес…

- Европа е необикновено самокритична, но нейният проблем е в това, че се любува на себе си и има чувство за превъзходство над останалия свят; изразява готовност да се промени, но само съгласно собствените си принципи. Възприятията на Европа са ограничени и когато към нея се обръща човек от друга култура (например руснак), тя често не разбира за какво иде реч, но накрая демонстративно изразява недоволството си. Не й харесва това, че си позволява да я критикува човек, пристигнал от една загниваща страна. Поне да беше американец, ами то руснак? С какво право? Дори руският имигрант няма такова право.

- Какъв е тогава главният проблем на Европа?

- В никакъв случай не икономиката, а фактът, че този велик, културен, направо божествен проект приключва пред очите ни. На мястото на философите и лидерите, изплуваха чиновниците, които обявиха сигурността за приоритет. Ние имахме Комитет за държавна сигурност, в Брюксел има Комитет за европейска сигурност, който следи хората да не пият, да не пушат, да не прекаляват със солта и захарта и да ползват каски.

От една страна, тези ограничения означават напредък и грижа за гражданите, защото, благодарение на ограниченията в скоростта, даваме по-малко жертви, но, от друга, се ограничава активността на хората и агресията, необходима за тази активност. Човек, лишен от агресивност, е като месо без сол. В резултат имаме деградация на мъжа. Европа мрази да говори за това, направо забранява.

- А какво ще кажете за европейската философия?

- Това е втората забранена тема: отхвърляне на размислите върху смисъла на живота. Всичко, което се отнася до Бог, религия и метафизика, става табу и предизвиква страх. Това е опасно за Европа, защото там, където не съществуват морални ценности, няма никаква основа – нито идеологическа, нито религиозна.

В последно време почнах да правя филми с Анджей Вайда и Кшищоф Зануси. Анджей ми разказа как Църквата е спасявала Полша през окупацията. Аз го попитах кога за последно е ходил на църква и той ми отговори, че след войната спрял да ходи. Приема християнските ценности, но всъщност, темата за вярата не го интересува.

По този начин може да функционира още едно поколение, а после ще създадете свят, в който моралността няма да намери опора в нищо, евентуално само в разумния егоизъм: аз правя нещо добро за тебе, само за да не ми направиш ти нещо лошо. Това е механична цивилизация. И, на последно място, след френския структурализъм, Европа не е родила нито едно ново философско течение. Значи, разумът й отслабва – това се нарича оглупяване, а глупавият човек се страхува от новото. Жалко, че на Запад глупостта също става табу. Мъжете, Бог и глупостта са трите най-големи слабости на Европа.

- Руските писатели са дотолкова нужни на западния свят, доколкото въстават срещу "тиранина" или разкриват слабостите на системата. Всички Нобелови награди за литература, дори тази на Пастернак, потвърждават това правило. После, когато ваш писател, например Александър Солженицин, представя своите възгледи, Западът изпада в шок, защото той има друга (разбирай - руска) гледна точка. Не третира ли Западът руските писатели инструментално?

- Да. Западът в своите илюзии твърди, че Русия е "потенциално европейска страна", където временно е установен режим на "политическо безумие". Писател, който отива на Запад и признава, че в руската държава стават лоши неща, или – още по-добре – седи в ГУЛАГ и разказва за това на света, потвърждава илюзията, че Русия е наша, само властта там е свирепа.

Тази катастрофална грешка намери своя финал в Донбас, където се сблъскаха две ценностни системи – европейската и руската. За първи път от толкова време в Европа се стигна до война за ценности, която коства много кръв и доказва, че Русия няма нищо общо с Европа. А какво прави Западът? Вижда Русия като мръсна стая в европейския дом, пълна с хлебарки и мишки! Според Запада е достатъчно да пуснем прахосмукачката, да изчистим стаята и да си живеем заедно дълго и щастливо.

Обаче Русия не е някаква си там стая, а отделен дом, и то до нас. Не случайно Александър Пушкин използва метафората "към Европа да пробием прозорец". Прозорец може да "се пробие" само в стена. Този момент е най-труден за приемане и затова Европа започва да оценява Русия. Бил съм в индийския град Варанаси, където палят труповете направо на улицата. По тези улици скитат кучета и захапват още горещите кости, което изобщо не възмущава роднините. И в Европа никой няма да напише, че това е варварство, а по-скоро културна особеност и религиозна традиция. За Русия със сигурност не би се писало така…

- Често цитирате забавен случай в САЩ: обяснявате на американците, че на руски не се казва "наздраве", това е полски обичай. Но след година историята се повтаря. Според вас, както американците не могат да разберат нещо толкова просто, така светът не може да разбере колко много се е променила Русия. И как да го убедим в това, когато в Източна Украйна войниците от спецназ убиват украинските доброволци със скъсани обуща?

- Независимо от всички ужаси в Украйна и въпреки концентрацията на власт в ръцете на Путин, наистина има много промени. Руснаците разбраха, че на този свят има много житейски радости и животът може не само "да се понася", ами да стане интересен. Който иска, отива на море в Турция или си купува нова кола. Това се свързва с въпроса за частната собственост: руснаците започнаха да се боят, че могат да я загубят, а са си я заработили.

Стигаме до свободата на частния живот, ключова за по-нататъшната промяна на системата. Вярно е, че на ниво федерация такава няма, но на местно ниво в обществените дела хората разполагат с огромна свобода. И – най-сетне медиите станаха критични. Ще ви разкажа за моята дискусия с Генадий Зюганов в радиото. Зюганов започна без заобикалки: "В Украйна трябва да се пратят две дивизии доброволци." Аз му отговарям: "Оставете Украйна, да поговорим за нас. Имаме най-големия брой аборти в света: 1,6 милиона годишно.  Продължителността на живота при мъжете е най-малката в Европа – 63 години. През последните двайсет години от Русия са емигрирали над двайсет милиона души. В състояние ли сте да определите причините за всичко това?". Разбира се, той обруга всички и накрая призна, че нашата родина е отвратителна. И тук вече го хванах натясно: "Съгласен съм с вас, затова питам искате ли да принудите съседите да живеят толкова отвратително?" Той не знаеше какво да каже, само възкликна ужасен: "Виктор!".

Защо разказвам това? Въпреки украинската криза и телевизионната пропаганда, общественият живот се развива и макар че живеем в политико-телевизионна митология, вестниците, също като в Полша или Германия, отразяват обществения напредък и честно представят проблемите на всекидневието; нещо, от което бяхме лишени в СССР. Освен това, ако човек иска да знае какво действително става в политиката, моля: има "Новая газета" (поне засега), "Ехо Москвы", "Дождь", "New Times".

- Не мислите ли, че в главите на американците и руснаците Студената война продължава? И дали случайно китайците не ви се присмиват, като гледат как се хапете при всеки удобен случай?

- Китайците още не са решили към какво се стремят, понеже са идеологически замразени и все се боят. Казаха им, че културната революция била лошо нещо, но Мао Дзедун бил велик водач. Затова не смятам, че ни се присмиват. Те се ръководят от политически и икономически прагматизъм, но нямат цялостна концепция. Отнасят се с уважение към САЩ, защото, като постигнаха статута на мощен производител, разбраха, че е време да се научат и държава да си произведат като американската.

А Русия не произвежда нищо, с което да удиви света. Имаме само ядрено оръжие и енергийни ресурси. Така че, китайците гледат на тази причудлива страна, наречена Русия, като на terra incognita и не умират от желание да си дружат с нея, за какво им е. А пък да станат противовес на Америка не могат. Обратно на това, което смята Западът, китайците няма да бъдат главен играч в световната политика – те само подражават на Запада. Този тук телефон е произведен в Китай. И какво от това, след като е имитация на американски модел? Мисля, че техният манталитет изисква значително повече мисъл и изследвания, отколкото ни изглежда. Днес знаем със сигурност, че Китай е организъм с огромна маса, който е в непрекъснато движение, но не знаем какво ще възникне от него. След като Европа не разбира Русия, как тогава може да разбере Китай?

- Пьотр Чаадаев е писал, че до ХІХ век Русия не е дала нищо на европейската цивилизация, но после е създала голяма литература и обществено-политическа мисъл. През ХХ век предлага на света земна религия – комунизма; ужасяващ проект, но алтернативен на западния свят. Какво дава Русия на света днес?

- Нищо. Русия преживява странен период, в който не дава нищо на света, нито в химията или физиката, нито в модата, дори в балета не дава нищо. В литературата също настъпи пауза, напълно непонятна. В момента Русия иска да възстанови империята, за да финансира съществуването си, но империята трябва да се отмъкне от някого другиго. Не смятам, че Кремъл планира изграждането на империя чак до Лодз, но за Украйна този процес ще бъде болезнен, защото руската империя не може да съществува без нея.

Цялата концепция на властта сега се опира на това Русия да бъде силна, за да я уважават и да се боят от нея. Тази концепция трябва да обедини обществото и да отвлече вниманието му от негативните импулси. Не знаем обаче какво ще донесе бъдещето. В момента цените растат бързо и хората не може да не го забелязват, особено в големите градове. Или ще настъпи мобилизация, или ще се върне нахуизмът, или руската интелигенция отново ще се опълчи срещу властта.

Впрочем, това би предвещавало опасност, защото днешната интелигенция е значително по-малко проницателна от едно време. Все пак, искам да кажа нещо оптимистично: потенциално Русия е готова за раждането на много талантливи хора, способни да създадат ново качество, както някога Игор Стравински, Василий Кандински или Казимир Малевич. Паузата не означава, че Русия нищо няма да постигне. Знам едно: ще имаме огромни проблеми с възстановяването на империята. Макар че, пак ще кажа: този опит няма да засегне поляците.

- Но Вие говорехте за подобна пауза по отношение на Европа.

- Европа също трябва да започне да създава нещо ново. Ако в нея настъпи възраждане на творческия живот, я чака велико бъдеще; ако не настъпи – ще потъне в инерция, каквато не подобава на Европа, защото тя винаги е успявала да се възражда и подмладява. Колкото до Русия, нищо не можем да предвидим, понеже всичко се опира на един човек без никакви политически институции – Русия след Путин ще премине в ръцете на поредния човек. Ако той се окаже подобен на Петър Първи, ще скочим "в Европа", ако не – всичко ще зависи от моментното настроение на новия човек.

- В новата си книга "Акимуди" задавате въпросите на голямата литература: за Бог, за човека, за бъдещето. Но централната тема си остава Русия. Ще дойде ли такова време, когато ще водим с руските писатели "скучни разговори" като с техните колеги от САЩ или Холандия и ще загърбим "проклетите проблеми"?

- Не зная. Ще кажа така: съмнявам се, че руските писатели ще заприличат на унгарските, английските или шведските, понеже има твърде много изоставени теми, към които се налага да се връщаме. А моята страна още дълго време ще измъчва себе си и света, защото нейното бъдеще е пълна загадка. Според мен, Русия ще стане силна и слаба едновременно – силна, понеже ще почне да търси Бог и смисъла на живота, и слаба, понеже ще спре дотам - и ще си остане провинциална страна.

Източник: Гласове

Публикувано на
11.04.2015 @ 20:18

Автор: Виктор Ерофеев