Но ми е напрегнато, притеснено, страх, че всичко съвсем скоро ще свърши и тя ще се върне в родния си град, ме изпълва и изпълва розовата мъгла с гнусен черен мрак, който се разраства все повече.

Тогава какво ще стане с нас, с мен...

Тогава – какво?

Добре бе, батка, живея в настоящето, кефя му се, ама и то е отрязък от цялото, ще свърши, съвсем скоро при това. Тя не показва, че се е сетила за това, блондинка, знаете, не мисли много – всеки с куфара в ръка поема към  централна автогара и противоположни краища на родината – всеки към своя полярен полюс. Което за мен би означавало край.

Дори да се видим лятото. Три месеца са твърде дълъг срок когато си на двадесет и малко отгоре. Изкушения те дебнат във всеки сайт, на всеки ъгъл, в погледа на всяко случайно човешко същество, с което се разминаваш по улиците, кафенетата.

Не мога да обещая нищо, как да го искам от нея! Да не се изхвърлям – заглеждат ме и кифлите, и по-хубавите мадами, а Дани привлича погледи по съвсем естествен начин. Хубава е, хубава, но дали е само моя и ако да – докога?

Забелязал съм как погледите на разни пиклеши и чичета се отъркват в гърдите и бедрата й, чувството ми за гордост се смесва с това за собственост.

Dump!

Crash!

Винаги хубавото приключва по някакъв страшно банален начин. Това е гаден космически закон. От типа на законите на Мърфи.

Чувствам се прекрасно с нея, но ме е шубе, че скоро ще настъпи финал поради техническата невъзможност да останем заедно през лятото. Море? На гости у нас?

Чувам, не - по-скоро усещам аромата на свежото й тяло, уханието на косите й, давам бърз save тук и затварям джама, отварям произволен сайт от history-то  и си давам вид на потънал в скука, жега и мерак за любов младеж.

Мъжете също сме добри актьори, батка!

Но любовта ми не е творческа измислица.

Май казах любов, тогава вече секса става by default.

Еми пък,  квото – таквоз (реплика на Чочо).

Завеса.

Секс пауза, последвана от бис.