Топло, съвсем по юлски. В офиса има климатик, което прави жегата поносима. Донякъде – ако изключим досадната лелка, на която ту й става студено, навлича някаква блуза с дълъг ръкав и се намята с жилетка, ту започва свалянето на допълнителните джаджи в обратен ред. И пъшка, което ме разсейва допълнително, леко даже ме нерви. Сдържам  думите в себе си,  защото ако изригна, най-вероятно ще стане скендълче, което не е желателно.

 

Няколко пъти погледите ни се засичат с колегата отсреща, също студент, и виждам своите емоции отразени в лумналите пламъчета на очите му, а лицето му аленее в опита си да запази маската на безразличието.  

 

В стаята има още двама освен нас – дъщерята на шефа, която изобщо не се надува заради роднинската си връзка  с  него и Батман, когото галено наричаме Бати (ама си е чичо, сигурно  на години е повече от майка ми). Бати носи очила със силен диоптър, вечно размъкнат, обаче много си разбира от нещата – технологичен  гений, майстор, програмист и изобщо – няма какво да му се опре. Много съм научил от него, така между другото. И сега обяснява на някаква клиентка :

- Е, може ли да получиш мейл от своята поща, не ти ли хрумна, че е спам, защо отваряш! Значи, възстановявам Уиндоуса и първото нещо, което правиш е да смениш паролата на пощата, разбра ли ?

Мацката кима усърдно, русите и коси се движат енергично в тон с движенията на главицата й. Знам го този гаден бъг, лепва се и почва да бълва тонове спам от твое име.

Възрастната колежка (когато си на двадесет и малко, всички над 35 ти се струват невъзможно стари, а тя може и да няма повече от 45, май не съм много възпитан) отново става и покачва градусите на климатика. Идва ми да грабна дистанционното и да го разбия на хиляди парченца!


Кръвчицата ми ври, горя вътрешно, но мълча – работата ми трябва – научавам това–онова, изкарвам някой лев, лятото ще мога да отделям повече време тук, което е страхотно оправдание за престоя ми в София през месеците, когато няма лекции.

Дани също започна работа в едно кафене още вчера, изтъквайки същата причина пред фамилията – ние сме пълнолетни хора, имаме право на своя избор, но понякога е толкова трудно – заради условията и хиляди други външни причини, способни да разрушат уюта на вътрешния ти свят – налага се да се съобразяваш с ред условности.

Обещах на Дани да мина да видя как е работата й – пада се близо до моя офис, не съвсем, но сравнително, може да стигна пеша, само да видя как да се измъкна за малко.

Сесията ли – ами за мен приключи спокойно, батка, няма да имам поправки, спестих нерви и време.

Хайде, разказвай!

Но ще ги пусна на по-малки части, получи се по-дългичко ;-))

това за климатика е от климакса, да знаеш и да не се ядосваш много на лелката:))))))))

а ти си забавна, свежа и оригинална ;-)) Физиологията е ясна, тук прекратявам комента, 'щото простата ми алармира ;-)) Поздрави ;-))