За да се скрия от мислите си, заемам се с отварянето и евентуалния ремонт на клавиатурата, която ми създава проблеми с пропускането на букви. Някъде след 5 часа съм заспал на стола.

Когато се събуждам, Дани я няма – отишла си е, все едно никога не е била тук. Долавям обаче миризмата на алкохол и много слаб намек за парфюма. До възглавнивата намирам обица – откопчала се е. Леко и нежно я вдигам – сребърна с бледо синьо камъче. Отива на цвета на очите й. Споменът за готическия грим върху хубавото й лице ме отблъсва. Кога ли е тръгнала, защо не се обади...

Тръгвам към офиса, трябват кинти, нека се поосвести, ще й се обадя по-късно.

На път за офиса получавам sms с една дума „izvinqvai”. Няма обръщение, емотикони, нищичко, нито точка даже. Изчерпателна е, няма що.

E, батка,  защо любовта освен криле, те кара да искаш да пълзиш?

Няма да се обадя. Поне не сега – омеквам в мислите си.

Чакам обедната почивка, за да пусна това и да проверя дали във Фейса нямам някое съобщение в инбокса.

Имам – снимки, изпратени  от непознат профил. Но не спам съобщения, покани за страници най-лигави и дебилни  или от разни hotties с цени в американски долари, каквито обикновено намирам,  а на Дани от снощи.

Услужливост ли е да научиш какво е станало зад гърба ти докато теб те е нямало. Или го наричаме с други думи? Въпроси-загадки по-трудни от ирационален дзен коан. Много важно какъв бил звукът от пляскането на една ръка – на мен такъв шамар ми забиха, че не мога да се освестя.

 

                                 

Смазан, сдухан, пре*бан, и което е най-лошото – лъган – точно това чувствам. Излизам от сайта, от нета, от офиса, от себе си и едно изоставено тяло се понася по улиците, точно в най-големият пек, незнайно в каква посока. Губя ориентация. Нямам и една куца мисъл в главата си. Нося се като мъгла, не докосвам земята.

Затварям очи, вървя напосоки, блъскам, блъскат ме, искам да се стопя и изчезна в маранята на юлското безмилостно слънце и сякаш пак изведнъж усещам влага по лицето си...

 When you can do nothing, what can you do?  - един от любимите ми дзен коани, но не търся отговор, трябва да го усетя в себе си.

Дали във Фейса или направо пред истинското ти лице ще ти я изтипосат, има ли значение? Чудя се само, кога лошите новини се превърнаха в снимки и колко струва едно" извинявай" написано по телефона, а не прошепнато пред очите ти :)

.....Ами сега....
When you can do nothing, what can you do? Dead end ?

научаваме лошите новини по-скоростно от добрите... ;-)

All that glitters is not gold ;-))

Това, което не ни убива , ни прави по-силни!

Не искам да действам под влияние на настоящи емоции ;-) Поздрави!

Е, така е най-добре. В крайна сметка за всичко си има обяснение.

което ме тревожи повече... ;-)

Е, страховете са ненужни в случая и само могат да ти навредят. Изчисти си съзнанието. Иди на някое тихо и спокойно място и се отърви от ненужния товар :) You`ll feel better!

ама ще ти драсна какво мисля
- девойката е по-голяма бръмчилка и от теб. Доколкото усещам ти бръмчиш основно по клавиатурата и в мислите си, обаче мацката след като се е понагласила и поразкрасила...е отишла да ...разпусне и е оттървала...емоцията.
Предполагам, че в душата й има едно огроооомно количество вътрешна красота и сърце, което обича...винаги след як секс :)))
Всичко ми прилича на един горещ юнско-юлски флирт. Затова и преди ти написах не го вземай много навътре. Преди да си почнал да се вглъбяваш и да си вкарваш филмчета и илюзии...поотвори си очичките. А пък, ако гледайки снимките, нещо те жегне и получаваш неприятен леко тъжен сърцеБлъс, които трудно контролираш...да знаеш, че е от жегата и от липсата на качествен сладолед. Милка не могат да правят бисквити, ама на сладоледа са номер 1. Препоръчвам го горещо!

Хайде бръмчи, че и аз избръмчах... баси, този кога ще ми донесе книгите....

Планирам разходка до Витоша ;-)

За мацката - още не са много ясни нещата за мен самия, не искам да избързвам с преценки и изводи; емоцията е лош съветник.
Сладолед ми е скучно да ям сам, както впрочем да се правят и много други неща ;-))
Казваш доста, върху което да помисля, благодаря!


А защо изведнъж изчезна другият коментар?

Разходките са хубаво нещо. Ама сега Витоша подходяща ли е за разходки?
Относно мацката и емоциите времето ще покаже. В крайна сметка всеки прави грешки. Ако това м/у вас е толкова истинско за нея, колкото и за теб, нещата ще се наредят от самосебе си. И нали знаеш какво препоръчва Дзен... Баланс! Намери своя баланс и ще видиш как всичко ще се оправи. Успех и няма какво да го мислиш толкова. Давай смело напред!

Засега контролирам, колегата Бати ме вика на по бира след работа, имам уговорка и с една жена (приятел) да поговорим. Трявба да изплувам! Благодаря за подкрепата, оказа е , че виртуално и реално има доста хора, готови да помогнат, дори само да те изслушат. Хубав следобед ;-))

А, молим, пак заповядай :) Пу.. Бирата е хубаво и много полезно нещо в жегите, а и ако компанията е добра още по-найс :)
А относно твоята криза.. най-критични са първите 24 , 72 или 168 часа. После..Стягай Багажа и Дим да те няма :)

I can run but can not hide from myself ;-) Чашата се пие до дъно ;-))

Наздраве, тогава :)

Самият факт,че го споделяш/все пак,си се чучнал пред компа,а и си щракал по клавишите/,говори!!!:)))

Ей, жив ли си след снощи :) Колко бири изпихте с карноБатмана?

Тва с бирата е супер идея!Когато пак пиеш-наздраве и от мен!Има само едно важно условие:да пиеш с подходяща компания,а не сам.От опит зная,че помага в такива ситуации...Компанията и споделянето,не алкохола! ;-)
Комплименти за стила на изказ!Допада ми твоето светоусещане и умението ти да го споделиш с нас-пестеливо,конкретно,но същевременно много образно и интригуващо.Определено имаш перо!Не се пръсвай от гордост и не спирай да ни радваш с нови твои неща.Поздрав! ;-)

Малко бира вечер в жегата не вреди. Иначе съм се учил от най-добрите в световната литература ;-))
Знаеш, понякога просто ти идва отвътре да го напишеш, то е някакъв импулс, който е по-силен от теб. Добри или лоши - писанията помагат в трудни моменти, преживяваш, чувстваш, преценяш... ;-) Хубав ден и настроение от мен ;-)

много, върнах се сам, не помня кога ;-РРРР

Е,всеизвестно е,че писането е вид психотерапия!Поне за мен е вярно.Иначе личи,че се учиш и то усърдно и отлично!;-)

Помага в много отношения ;–)) Поздрави!