Докато пийвахме студена бирка с Бати и говорехме за какво ли не, телефонът ми не спираше да звъни. Беше вторник, ако помните след оня луд понеделник, когато душата ми напусна тялото и се зарея нейде в небитието, лека, ефирна, носена от полъха на вятъра. Когато просто се изгубих вътре в себе си след шокиращите снимки, пратени във Фейса ми, след изцепката на Дани, която смятах за нещо повече от кратка сексуална забежка, от обикновена еротична тръпка, от поредното момиче, с което шерваме телата си, за да си доставим чисто физически кеф и както казват някои – да освободим напрежението.

Бати се подхилкваше на неспирно звънящия ми тел, какво да казвам – търсеше ме Дани. Не отговарях на повикванията, спрях звука, тя пускаше съобщения от типа „Вдигни, моля те”, „Защо не се обаждаш”,  „Наред ли е всичко” и т.н. Накрая просто изключих, по това време и без друго нямаше кой друг да звъни.

Не, не беше наред, но трябваше да се справя, бях си обещал, че ще бъда силен! В трудни моменти, ако сам не успееш, не очаквай помощ от никъде, това вече бях разбрал.

Бирената среща с Бати завърши с две неща – съвет да поговоря все пак с Дани, за да чуя версията й и най-невероятното предложение, най-неочаквано в този момент – пита дали съм искал да се махна от скапаното място където живея.

Оказа се, че имал леля, която починала и жилището било празно, две стайчета и кухня. Имало домакинска техника от най-необходимата - печка, хладилник, пералня. Можело да се освежи с един бърз ремонт, той щял да помогне с материали, малко труд, можело да се освободя от мебели и вещи, които не ми били нужни и да живея с приятел или гадже или както съм си решил срещу почти символичен наем за столичните квартири. Просто не вярвах на чутото.

Съдбата понякога прави благородни жестове към нас в моменти сякаш изпратени от неведома висша сила, за да ти вдъхнат кураж, да разбереш, че все пак не си на самотен остров сред океан от проблемни ситуации.

Разбрахме се да ходим вечер след работа и през почивните дни, щях да викна един колега от курса  да помага, за да станат  ремонтът и пренасянето ми по-бързо.

Нямах търпение да се махна от сегашната ми квартира и да отида по-далеч от Дани. Така забравата настъпва поскоро, мислех си.

- Сега аз черпя по бира, хазяин – подкачих го аз вече в доста приповдигнато настроение от предложението.

- Не мисли, че ще ти се размине само с това – отвърна Бати със сериозен тон, очилата му отразиха усмивката по лицето ми, която се прокрадна като дете към шкаф, пълен с всевъзможни сладки лакомства – леко несигурна, плаха и същевременно предвкусваща удоволствие, което тепърва предстои.

Както споменах – нещата от живота се случват понякога съвсем непланирани, неподозирани и то в най-малко очакван момент. Дали в това се крие смисъла на живота – вечно да изненадва с непредсказуемостта на събитията, хората и така да ни хвърля в нови битки, които понякога печелим, друг път губим, а някои въобще не разбират за това, че пред тях е имало предизвикателство.

Съдбата – случайност или закономерност, низ от дни и нощи, изпъстрени с емоции, действия, сътресения, плаха надежда, падаш, ставаш и мамка му – длъжен си да продължиш, а белезите знаеш само ти!

А какво още имаше да става още в тази поредна дълга вечер...