Намерих страхотен стих на испанския поет и драматург Федерико Гарсия Лорка. Преводът също ми хареса - не владея този език и поради това предлагам готов вариант на български език. Това е моето кратко довиждане преди морето. Не зная дали е най-подходящо, но изключително силно ме впечатли и си го препрочитам доста често. Много експресивно и въздействащо - според моето скромно мнение.

Ето:



ФЕДЕРИКО ГАРСИЯ ЛОРКА

(5 Юни 1898-19 Август 1936)

А ПОСЛЕ...

Лабиринтите,

сътворени от времето,

чезнат.

(Пустинята само

остава.)

И сърцето,

този извор на всички желания,

чезне.

(Пустинята само

остава.)

И мечтата по изгрева,

и целувките

чезнат.

Пустинята само остава.

Вълните

на вечна пустиня.

(из стихосбирката "Стихове за канте хондо", 1921)

Ралица К. Маркова

 

Много емоционално - прости думи, обикновени образи, а толкова изразително и разтърсващо. Нищо излишно, красотата е точно в липсата на колосани фрази и накъдрени словосъчетания. Докоснете се до скритата сила на един чудесен стих!

Тръгваме след малко, че автобусът няма да ни чака, даже Дани е събрала багажа си (като изключим подробните претарашвания на раничката, която ще вземе със себе си вътре - дали всички документи, кремчета, кърпички и т.н. са там).

Време за море, почивка, любов...

:)))))))

Значи може не само вицове за ... ;))) Романтична почивка, Стан ;))

Много мило ;-)

од Федерико Гарсија Лорка
1
Преплашен сум чудесиите да не сопрат
од тие очи на статуа но со блесок жив
што секогаш ноќум образ ќе ми допрат
со осаменичката роза на твојот здив.
2
Боледувам кога на другиот брег ќе минам,
дрво искастрено сум во жално бладање
кое нема ни китка, ни срцевина ни глина
да го нахрани црвот на своето страдање.
3
Ако ти си ми тајна и азно што го кријам,
ако си ми крст а јас на солза сум лесен,
ако ко куче по тебе, господарке, вијам,
не давај да го снема ќарот што е внесен
и ко украс во твојата река нека се влијат
потоците лисја на мојата отуѓена есен.

Тръгвам с Дани и лаптопчето - не мога без нито едното ;-)) Поздрави и от мен!

Поздрави ;-)

Јас сонетот го препеав од англиски, оттука:
http://www.poemhunter.com/poem/sonnet-of-the-sweet-complaint/

Поздрави! ;)

Ще се пробвам ;-))

Как нямам търпение, ако знаеш само ;-))

и красотата на поезията не е в сложността...
Приятно прекарване и поздрави на морето!... :)

А на тебе и Дани желая най-вълнуващия холидей!Поздрави на морето,което не съм виждала вече 4 години и много ми липсва...
Слънце,плисък на вълни и,разбира се-накъде без любов:)))

Бръм - впечатлен и море - колко хубаво съчетание...!:))
Веселооо!

Забрави за Лорка, забрави за блога, отдай се на морето и на Дани!:)

До скоро!

сякаш ме помилва по сърцето...

ето и още един стих на Лорка... тъжен и красив...
в мой превод...

Прелюдия

И тополите ще си идат,
но сенките им там ще останат.

И тополите ще си идат,
но вятърът след тях ще повява.

И вятърът пак ще замлъкне
с воала чер на нощта обгърнат.

Но ехото му ще отекне
надолу плавайки по реката.

Ще дойде светулчино време
и в него споменът ще потъне.

А малко сърце като зрънце
в дланите ми крехко ще покълне.

припомни ми изпита по западноевропейска, на който точно Лорка ми се падна. А това стихотворение е сред любимите ми.
Чудесен избор, приятелю!

... и приятно изкарване!

Хубаво море! Аз вече бях там.:)