Прилично време за септември. Първото ми истинско море, на което тръгвам с конкретно момиче. Не обща компания, където се групираме по легла или някоя мацка, която забърсваш за една нощ и след танци, няколко бири и шотчета в дискотеката  се награбвате с едничка цел – секс. Разтоварваш сексуалното напрежение, не влагаш емоция, да готина мадама, но с такива прилично разсъблечени, почернели под лъчите на родното слънце е пълен всеки морски курорт. Просто първата, която отвърне на усмивката ти, отговори на поздрава – става.

Младите момичета излизат по дискотеки със същата цел, с която сме го правили и ние с приятели – да изкараш вечер, за която да разкажеш, да се позабавляваш  без да инвестираш нищо, отбелязваш поредната бройка и на сутринта – кой от където е.

Е, чувал съм за разни летни романси, прераснали в дълги любовни връзки, но май повечето са градски легенди. Особено ако двамата са от различни населени места. Не вярвам в любовта от разстояние. Малко се сепвам тук, имам планове за Холандия, но до следващата година може да се случат много работи. Би бил труден избор – Дани или образование, евентуално работа в Холандия. Друг път по тази тема обаче.

Първото ми истинско море с момиче, което обичам. От опаковането на общия багаж, качването в автобуса, размяната на нежности по пътя, пристигането, посрещането ни от роднините, до момента, в който само двамата се озовахме на плажа. Безкрайният хоризонт се белееше пред нас като невинните мисли на дете, цялата радостна глъч и плажна суета, грохот на вълни, последван от секунди тишина и нежният неспирен шепот на морето.

Мажа гърба на Дани с лосион против изгаряне, макар вече да има лек тен от няколкото посещения на софийски басейн, продължавам по дължината на краката й, моля я да се обърне, раменете, поставям за миг длани върху  горната част на банския, едва прикриващ твърдите й гърди, тя ми се усмихва, повдига огромните слънчеви очила, които почти скриват красивото й лице и ми намига лукаво.

Милвам коремчето, продължавам все по-надолу и бавно, усещам как се стяга тялото й, бедрата, които разтваря леко, а аз мажа с лосион твърде дълго. Подпъхвам пръст под банския, съвсем незабележимо за околните, но Дани тихичко простенва. Намерил съм играчка, която реагира на допир. Сензорна повърхност, смарт орхидея. Искам да се наведа и да я целуна, да усетя вкуса и крехката й нежност. Твърде много хора наоколо. Дани най-невъзмутимо, протяга ръка, промушва я през ластичната бариера на моите шорти, усещам как пламвам целият...

Морето ни примамва с прохладата, която предлага на сгорещените ни тела. Вълните като обещания, отронени от устните на красива жена, прииждат към брега, превръщайки се в пяна-дантела, разпадат се до най-нетрайната си форма, за да се върнат към изначалната си същност – солената водна майка на нашата органична диверсификация. И да възкръснат отново в мимолетна стихия.

Такъв ли е целият наш живот – възходи, последвани от падения, като всичко трае толкова кратко, колкото продължителността на следите, оставени от немирни детски крачета по морския бряг?

Каквото имаш днес, не ти е обещано за утрешният ден, а дори да е – идва следващата вълна и заличава малката вдлъбнатинка завинаги. Било е, няма го...

...

Спирам, защото съм изморен, а и Дани ме вика да вечеряме в кухнята. Боян е преместил неговият телевизор там, чувам откъслечни реплики от някой филм, двамата също разменят реплики, донесли сме му малко подаръче от морето, на което искрено се зарадва. Търкам очи, зачервени отново от яркостта на екрана, а стаята е тъмна, обичам да си пиша така, давам сейв от иконата горе в ляво, ще пусна за 5 минути в блога и отивам. Боян е готвачът тази вечер, нещо прави на печката, за да ни изненада кулинарно.

...

 

 

 

Удоволствието често губи вкус от прекомерни описания. Стендал

(От английски език, преводът е мой. Оригиналната мисъл може да е с друг нюанс.)

такива се те... красивите неща от живота...
истински...

на хубаво време... Приятно доизкарване!... Поздрави! :)

Спокойна вечер, Стан!

Можеше да ни спестиш порнографското описание на летния ти флирт.Точно такъв е,ама с какво друго да погъделичкаш лелките,дето те четат:))))))

Мисля, че трябва да покажеш блога на Дани. ;))

Иначе горчи.

Извинявай,можеш да изтриеш предишния ми коментар,защото съм пропуснала постинга ти със снимките-ходих до Белгия да видя внучката си:)Сега го видях-много са хубави и си ги копнах:)
Поздрави:)

Малко време само ми трябва ;-))

Понякога разбираш доста по-късно... ;-)

Поздрави, Марине!

Все наднича какво пиша. Мисля по въпроса, как ще реагира обаче... ;-))

Балансът е важен. Поздрави ;-)

Ти поне си била сред европейската цивилизация. Хубава седмица ;-)

Една моя съседка, колкото проклета, толкова и тъпа, беше това лято една седмица на море. И на половината махала разказа, че на морето продавали много риба!!! Само не разбрах, дали на плажа е имало много пясък! :)))

ЗАПОМНИ: В моя блог тон за песен давам аз! Ако не разбираш от музика, не ходи на концерт!
2. Да не се наложи да си поправяш компа скоро... ;-Р

Пясък не видях, полуголи мацки обаче имаше навсякъде ;-))

Успешна и весела седмица, Ице!

Добре звучи.

....

"Вълните като обещания, отронени от устните на красива жена, прииждат към брега, превръщайки се в пяна-дантела, разпадат се до най-нетрайната си форма, за да се върнат към изначалната си същност – солената водна майка на нашата органична диверсификация. И да възкръснат отново в мимолетна стихия.

Такъв ли е целият наш живот – възходи, последвани от падения, като всичко трае толкова кратко, колкото продължителността на следите, оставени от немирни детски крачета по морския бряг?

Каквото имаш днес, не ти е обещано за утрешният ден, а дори да е – идва следващата вълна и заличава малката вдлъбнатинка завинаги. Било е, няма го..."

Това тук си е направо поезия в проза. И то много добра! ;-)

И за мотивиращия коментар! Вдъхновен ден и лека седмица! ;-))

Привет, Стани. Любовта е ключа, който ще ти отвори всички врати!:) Не се помайвай-влизай бързо:)

Поздрави!

Но си права - трябва да се действа бързо ;-)) Поздрави!

Снощи за половин час написах това на един дъх, даже после го прочетох (след като го пуснах). Имам още един два пропуска да пооправя. Повярвай - макар и за много кратко - беше неописуемо, защото бяхме само двамата ;-)) Хубава вечер ;-)

Риба и пясък не видял.
Къде гледаш, човече? :)))

Страхотни гледки са ;-)

Каквото имаш днес, не ти е обещано за утрешният ден, а дори да е – идва следващата вълна и заличава малката вдлъбнатинка завинаги. Било е, няма го...
Поздрави

иначе е твърде предсказуемо какво се случва ;-))