КРАЯТ НА ЛЯТОТО

 

Липсва ми присъствието на твоята сянка

По стените танцуваща плавно

Други чужди очи те заглеждат

Похотливо-лепкави

Усмихваш се просто служебно

Непознати мъже са привлечени

От гърдите ти стегнато-женствени

Шумно и димно

Така е в бара

Музика ♪♫

Екземпляри плащащи за любов

Толкова те обичам безумно

За да си там с тях сега

Макар и по работа

Звън далечен на евтини чаши

Отеква в мен гръмовно-раздиращо

Празнота

Примесена с ревност

 

 

Не издържам сам тези няколко часа

Разлети лежерно върху пъстра коруба

На костенурка която ги кара на стоп

Към жадуван от мен бъдещ още момент

Нероден

Неоткъснат

От утробата на времето

 

Тръпне в очакване от деним 

      Яке

 

       На

        |

 

 /            

Закачалката

 

Липсваш му питай го

 

Мокри летните мои обувки

Притропват като кастанети

Нетърпеливи да бъдат разходени

В студената дъждовно-самотна нощ

 

Подранилият есенен вятър

Мечтае на пориви

с косите ти да поиграе

Докато ни изпраща пешком

Прегърнати по безлюдните тъмни улици

На път за дома

Влюбени

 

 

 

Хубаво стихо, но е малко по-дълго... Не си пестелив на думи... :)

Благодаря, че се отби и коментира! Поздрави ;-))

Стига само еднотипна лигня! Готски си! ;)

Харесвам стиха. Ще се чуем утре ;))

Но влагаш много емоции, сякаш сам се нараняваш за нещо. Поздрави, Стан ;)

И историите ти ми харесват. Защо не публикуваш книга? ;)

Има-няма, след 8-9 месеца лятото пак ще дойде.

Тя и Той и вятъра...!
Така е, почти винаги в живота ни- вървим и гоним нещо за бъде другото...
а то стои на закачалката и...чака да бъде разходено!:))
Приеми моите поздрави!
Днес слънцето е жизнерадостно!

До после, Иве ;-)))

Поздрави и от мен, Майсторе! ;-))

Кой ще ми спонсорира чак пък книга ;-))))))

Но дали ще съм същият? Поздрави ;-)

Разбрала си ме чудесно, Ябълчице ;-) Тук още не е съвсем топло, но поне не е мрачно и не вали ;-) Слънчев поздрав за теб ;-)))))

Винаги има повече от една гледна точка ;-)

Красив стих, свалил си гарда със своята откровеност, а това свидетелства за смелост...

Поздрави!

Но дали ще съм същият? Поздрави ;-)[/quot


В тая криза по-правилния въпрос е: "Но дали ще ни има?" :)))

Но пък не е фалшиво ;-) Поздрави и от мен.

За съжаление, станах свидетел на разговор между баща и дете (около 9-10г.), то искаше гумичка, а бащата му каза, че няма пари за това. Колко струва една гума, Христо... Тъжно. И моите обувки са стари, пропускат, следва таксата в университета, наем, сметки...
Дали ще ни има и какви ще бъдем, промяна, но каква?!

Стига с този КРАЙ де, нека да се радваме колкото се може повече на хубавото време, защото ни чака тежка зима! Поздрави! ;)

Нали съм ти писала , че имам син който е горе долу на твоите години...така мисля , но всъщност няма особено значение не пиша това за да се изкарам възрастна или много мъдра...не!
В живота си , хубав или не чак толкова съм се опитвала да бъда там където са мислите ми а те, мислите не винаги познават възрастта или визията!
Та исках да споделя с теб една история с него когато беше на три години:
- Действието се развиваше на пазара " Д. Петков" в София и ние с него така небрежно се разхождахме с намерение да закупя някакъв плод. На въпроса ми какво да бъде - банан или киви- три броя например, той отговори естествено и двете мамо и двете...!? Имаше един продавач - Сърбина - всички така се обръщаха към него , та , той постоянно, го закачаше и така небрежно пускаше много духовити реплики. Аз като майка - новобранец , започнах да му обяснявам , че не можем да си позволим и двете, последва рев, обида, тръшък и т.н. тогава - Сърбина, каза нещо много мъдро и същевременно комично- Защо се сърдиш на детето, не му се карай, то подавало ли е молба за раждане?! А?!

Така е Бръм, всяко нещо се постига и се нарежда - нужно е само, да подадеш молба за изпълнението й...!
Извини ме за дългият коментар , но няма оправия с мен:)))

Ще се радваме и на джипси лято, има време. Хареса ми за загавие, казва много, поне на мен ;-)) Поздрави!

Но ми стана тъжно онази вечер. И не беше каприз на дете, видях го после - дрешки, скъсан цип в дъждовната нощ, а и бащата изглеждаше съсухрен и смазан. Дано да греша...

на толкова мила и лична история ;-) Ако не поставяме цели, пропадаме, губим смисъла и няма значение възрастта. Трудно е, но поне аз търся нещо, което да ме дърпа напред, според възможностите и настроението. Лека вечер ;-))

красиво и влюбено... и всяка дума
е точно на мястото си... емоция си... поздрав
топъл и сърдечен за теб..

и хубаво...истинско...преживяно...
Поезията ти лепне като мокър перчем след дъжд - ха- ха- ха...Спирам да коментирам след one o'clock AM, че виж какви глупости взех да пиша:)
А тук духа такъв силен вятър - ураганен...
Лека нощ!