Малко off topic стана, пак се отнесох като есенен лист след внезапен изблик на вятъра. Рея се във въздуха над всички и всичко и после внезапно приземяване до следващото поемане на дъх от вятъра. Вихрушка и после безкраен спомен за нея...

 

Та, всичките наредени – на масата в кухнята кафе и от сладките, правени от майката на Дани, от време на време някой палва цигара, разговорите се въртят около новата академична година, предстоящата есен, да се обличаме добре, как глезанката ще изкара на работа до края на месеца, после спира, за да не пречи на лекциите й (подсмихвам се наум лукаво, познаваме се вече добре, скъсва се да ходи на лекции точно). Дани се щура из кухнята в розовото си клинче, подава нещо, става, сяда, а аз си мисля за сутрешната ни доза любов – съботна, леко ленива, в полусънна омая, като в мъгла, сякаш се виждам отгоре – опънати, стегнати, жадни за наслада тела, бих могъл да пия до забрава от сладостта, която ми дарява любимото ми момиче. Отбягвам погледа на баща й. Веднъж, втори път. Може да допуска подобни сцени в главата си, но те ще са в крайно цензурирана версия. В това съм убеден.

 

По някое време Дани най-спокойно сяда върху краката ми, ей така – поставя стегнатото си в розова ликра дупе върху бедрата ми, обгръща ме с ръка през рамо, целува ме с език пред ококорените очи на родителите си, вкус на кокос и кафе се разтваря в устата ми, сърцето ми разтуптяно със 150 удара в минута, а тя примърдва леко, малка лисица! Не получиха инфаркт, макар да имах известни подозрения, татенцето й май не се възгордя много. Една мисъл в главата имах – кога по-скоро ще си тръгнат гостите, за да останем насаме. Не много възпитано. И май не точно в главата... Но фалшивата ни притвореност ме смущаваше. Толкова ли не може да се контролирате – следва запитване. Ами, не можем или поне не искаме, батка!

 

После питах защо така демонстративно го направи, в отговор – усмивка и неочаквано:

 

- Да свикват. С теб съм и ще е за дълго.

 

Смесени чувства напираха в тримата, само за Дани не съм сигурен, винаги е толкова непредсказуема.

 

Anyway…

 

 

Тръгнаха си по някое време, изпратихме ги до колата, докато се ръкувах за довиждане с баща й, майка й бръкна в чантата си, извади няколко зелени банкноти, подаде ги на Дани с думите:

 

- От нас това - да си вземете обувки и по едно яке за зимата да сте ни сухи и топли. – Гушнаха се, Дани нагъна парите в шепата си и хората отпътуваха. Помахахме малко за сбогом и се прибрахме.

 

Тук исках да стана невидим като протагониста на Хърбърт Уелс, дори по възможност съвсем да изчезна от лицето на земята. Ако желанието ми граничеше с фантастичното, то унижението го изпитах съвсем реално...

Тя отвори темата, за която ми е крайно неудобно да пиша, нито съм някой гнусен  използвач, нито съм толкова закъсал, че родителите на момичето, което обичам да ми плащат дрехите. По-голямо забиване едва ли може да си представи някой.

 

- В понеделник отиваме на шопинг – заяви Дани да ме доразбие сякаш – Обувчици за двамата. Направи си план на деня и ангажиментите, аз съм на работа до 4.

 

- Дани – замънках. Чуствах се един такъв смачкан, нисък, подпетен. – Ще дойда с теб, но не искам нищо за себе си, неудобно ми е, имам си принципи.

 

Присви сините си очи по непознат за мен начин и отвърна с категоричен тон:

 

- Разбрахме се. На двамата, без възражения. Пусни принципите си в отпуск.

 

Отворих уста да откажа, а тя просто сложи длан там,  с другата леко стисна близнаците между краката ми и попита дяволито с пръсти все още там:

 

- Ще спориш ли с мен още? – не е познала обаче. Реакцията ми беше мигновена – награбих я и тръгнах към нашата стая. Тя риташе с крачета във въздуха и пищеше:

 

- Помооощ, помооощ...- чехличката й се изхлузи от крака и падна на пътеката.

 

Тръшнахме се на леглото, нещо падна, май нощната лампа от моята страна, в бързината не разбрах кой какво съблича и маха от себе си и леглото, завивката се омота в горещите ни тела, писъци, смях, а от другата стая Боян се провикна:

 

- Какво правите, бе, маниаци? – и издумка с юмрук по стената. Шегаджия!

 

 

Дани извика в отговор:

 

- Бебеее.

 

Тук почти се гипсирах...

 

Отложихме разговора за по-късно по технически причини.

                                                             to be continued

Хайде,това бебе не го ли направихте вече? ;)

За принципите...хубаво е човек да има принципи- проблема е, че са негови, но трябва да съжителстват и с принципите на другият...!
За "...Бебеее...", не зная , не си очаквал да не съществува, като хипотетичен вариант или евентуално желание от страна на Дани! Привет! :))

по човешки ме развълнува...
с простичките неща от живота, които
съшиват дните ни... слънчев
поздрав, за теб...

Ей, я по-тихо де! :)))

развитие на действието... Не е грешно да споделяте всичко - дори парите...
Поздрави! :)

Представям си изражението на родителите й! И края... ;)

Както и това, което така истински пишеш! Бъдете щастливи, Стан ;)

... или случайно ;-))

Много скоро е, предстои дипломиране ;-))

Поздрави, mariniki ;-))

Купи си тапи за уши ;-)))

Не е, ама не ми се иска така. Умувам над нещо, но няма да споменавам сега ;-)) Поздрав!

Станало... ;-Р

Умереност? ;-))) Малко over the edge ;-) Лека и спокойна вечер, Майсторе!

Не е хубаво за децата / +14/ ако гледат от някъде. :):):)

Любов или хормони... Туй е въпросът.:)

Сладури!!!

а във вашия случай може би ще спечели гинекологът:)))))))))))

Хубав, слънчев ден и поводи за усмивки и...още нещо ;)
:)))

;-))

Нещата от живота...

Но пък ме подсещаш, Фурийке:

Жената на програмист:
- Скъпи, ще си имаме бебе?
- Искаш да кажеш, че некоректно съм се разлогнал?
----------------------------------------------------------------------------

В едно щъркелово гнездо:
- Мамо, къде е татко?
- Той носи бебета по света и радва много семейства!
Няколко месеца по-късно майката-щъркел пита сина си:
- Къде беше цял ден?
- Плаших гимназистки!

Весел и забавен уикенд и много усмивки ;-))

Народно поверие: Ако няма годеж преди сватбата - на бебе е...

:)))

Че кой прави годежи сега! ;-)))

Приготовления за сватба. В залата нахълтва портиерът и разтревожено казва:
- Сватбата се отменя - обезчестиха булката.
Всички започват да се обличат и тихично да се изнасят от залата. В този момент портиерът отново нахълтва и радостно съобщава:
- Дами и господа! Сватба ще има! Честта на невестата е възстановена. Негодникът се извини!
---------------------------------------

Пепеляшка:
- Обувчицата ми стана, кога е сватбата?
Принца:
- Това беше полуфинала. Сега ще мерим сутиен.

Фурийке, виждаш, че не е само до бебето и гинеколога! ;-)))))))

Става все по- хубаво.... to be continued
I'll waiting :)

увлекателно е...
харесва ми как пишеш!
хубав ден и усмивки!

Следствие от това как си представяме нещата, бързина на мисълта, възприемането на обекта, а и да не забравяме, че всичко е относително ;-)) Поздрави.

Горкия Боян:)
Не е никак леко да имаш влюбени маниаци в съседната стая...:)

Хубава вечер и ;-))))) от мен.

Забавно е в повечето случаи, тъкмо се учим на търпимост и солидарност, компромиси и зачитане правата на другите - май е най-ценното от цялото студентство и контакт с непознат колеги ;-) Поздрави ;-)))

Стан, усмихна ме, и ме зарадва, ... готин си отвсякъде :)
Поздрави Дани, и леко с бебето, че чак в Русе се люлее :))))))