...

Сега по ред на случването.

Обувки от кандидат-родата.

Все пак говоря с Дани и казвам, че колкото и да са мили родителите й, няма да приема нещо, което ми се дава по милост или от съжаление. Когато го съобщавам тя реше коси  пред огледалото, спира за миг, застива с четката в ръка, объркана от тихия ми, но категоричен тон, за пръв път среща съпротива директно от мен, отваря уста да ме прекъсне, но спира, решила, че е по-разумно да изчака малко. Усещам напрежението, знам, че е учудена. Трудно й е да ме разбере.

Все пак не издържа:

- Но нашите казаха да...

Прекъсвам я:

- Дани, колко пъти са ти казвали разни неща, слушала ли си ги всеки път? – директна атака, тя се изкисква, отговор неизречен, но ясен.

Кратко мълчание, започва отново да си играе с косата пред огледалото, виждам движенията й стават по-резки и насечени. Знам за какво е сигнал това. В отражението на огледалото виждам нацупените устнички – принцесата е свикнала да получава всичко, каквото пожелае. Опцията не просто е невалидна.  Обръща се към мен, все още с четката в ръка:

- Слушай, Стани, ами ако да кажем, прегледаш малко сайтчето на татко и го пооправиш, ако е необходимо, тогава съгласен ли си? – не се отказва момичето.

Замислям се – ако и сега откажа, рискувам твърде много, а това е начин да запазя достойнството си и да не приемам нещо, което да ми се струва като подаяние. Усетила колебанието ми, хитрата Дани мята четката на леглото, грабва телефона и изстрелва:

- Ей сега ще звънна на тати да му кажа, че ще свършиш тази работа. Вие двамата ще се разберете какво точно да правиш.

Ами, ок...

Срещу женските тактики спасение няма! Уточняваме с баща й подробностите, човекът се радва от неочакваното предложение, Дани е доволна от лукавия си план – изобщо – всички сме щастливи от малките победи. Няма да ме натовари прекалено - малко оптимизация и някои други детайли от кухнята. В свои води съм. Има кого да попитам, ако се появи проблем – няколко колеги си помагаме, нещо като мини екип.

======= to be continued.

Пускай ги по-бързо. Напоследък те няма тук. bb ;P

Е, що се дърпаш? Нямаш ли наистина нужда?

Но от преди месец са нещата. Пускам по малко сега. ;-)

Благодаря, миличка! ;-)

срещу женските тактики спасение няма...
хубаво е, че на време си го разбрал... :)
ех, ако мъжете за всичко слушаха жените...
светът щеше да е много по-красив...
сърдечен поздрав... за двама ви...

Хубав ден! ;)
:)))

"...малки победи..."
Така динамично потискаме понякога вулкана в себе си- Обичаме!
Успешен ден!

А всяко нещо има своята цена. Хубаво е, че си го разбрал. Достойнството е важна черта, но не прекалявай. Поздрави ;)

При добро и щедро сърце, цвета на ферарито е без значение ;-))

Сякаш има друга опция! Поздрави, Маги ;-))

Вулкан, който всеки миг може да изригне! Хубав и слънчев ден! ;-)

Благодаря за коментара ;-)

Ах как ги умеем тези работи, ей така, разресваш косата с четката и като малко лисиче си изпросваш нещото... Усмивки и прегърни любимата, хитруша е, но обича.

...или на Бентли-то:)))))

Хубав ден ;-) Благодаря.

Няма да издребняваме толкова! ;-)))

Малко по малко и ще започнеш да се превръщаш в мъж под чехъл.Вариант за успокоение за сега е ,че мацката е сексапилна и доста дашна ако съдя по постингите ти.А и има некой лев в повече.Въпросът е приятелю колко дълго това ще те залъгва,че си човек а не слуга на глезена принцеса.Какво пък ,може и да ти харесва.Разни хора ,разни "звезди" ;) Успех

Говоря за малките компромиси в ежедневието. А и под чехъл е по-добре, отколкото сам под завивката с джойстика в ръка ;-))

Верно си е това - Срещу женските тактики спасение няма! :)

Не ти остава нищо друго освен да се предадеш...