Няма много хора по това време в заведението. Не привличаме излишно внимание, не бих искал точно сега – мигът си е само наш. Приятно е, топло – климатикът поддържа стабилна температура, мигат по витрините коледните лампички, на масата някой се е постарал и поставил ненатрапчива сезонна декорация. Бих запалил цигара, ако можеше. Horrible idea ще бъде, ако се изнижа навън, за да направя серия къси дръпвания и да помъкна Дани в студа в тези почти ефирни одежди. Вълнувам се, вълнувам се, не океан от чувства, в мен се надига цунами и всеки миг ще залее света, който бях изградил през последните години – привидно спокоен, стабилен и само мой!

Идва някой на шега, остава без уговорки и броени месеци по-късно разбираш, че се чувствате превъзходно заедно, че времето тече единствено щом сте заедно, другото не е част от твоя филм, то е просто by the way и не те ангажира.

Нанизвам ключето на ланчето, закопчавам го на вратлето й. Сияе повече от всички коледни елхи на света взети заедно. Чувстваме се еуфорично, тя премята крак под масата върху моето бедро, наша си закачка, аз я милвам дискретно.

Не действам спонтанно. Поне от месец обмислям тази възможност. Идеални и безгрешни няма, аз също не съм съвършен. Харесвам как живеем съвместно, имаме малки караници като всички, които познавам, но те не са за коренни различия и кардинални проблеми. Хубаво ни е заедно, защо да не продължим така! Хората се променят, съгласен съм, че на 20 години приоритетите са едни, на 30 други, на 40 – съвсем различни, а на 50 може да се върнеш и в стартова позиция, но все ми се струва, че и няколко години да са – ако ще са чудесни, не трябва да пропускаме шансовете си за щастие! Не мисля много напред в бъдещето, та на кого принадлежи това хлъзгаво и неуловимо понятие от целостта на времето?! Искам те, обичам те сега и тук. Утре още не се е родило. Парченце от настоящето – цветно стъкълце от калейдоскопа на живота. В този реален момент от настоящето, когато усещам стегнатото топло бедро на Дани върху своето, точно сега я обичам с любовта, която съм сдържал дълго в себе си. Чувствата са нетрайни, ми каза един от колегите, с които работим, защо ти е да си слагаш главата в торбата толкова млад, няма да ти избяга. А и да се случи – друга ще дойде. Ама не искам друга, искам Дани и толкова! Разберете хора, и вие сте обичали някога! Ще се опитам да не позволя да се превърне в рутина любовта между нас, ще се опитам да не се променям драстично, ще се опитам да запазя жива тръпката...Чували сте го, нали, бих искал да успея...

Дани чурулика, затоплена от вино, омаяна от любов и емоции, а на мен след половината бира ми се доспива жестоко. Имам много сън за наваксване. Как да й разваля деня с моето спане. Изглежда искрено щастлива, говори весело и ръката й постоянно опипва ключето, пощипва ме под масата по забранени за чужди погледи места, но колкото и да е отнесена на тема общото ни бъдеще, в един момент забелязва, че реагирам все по-забавено и очите ми натежават.

Тя е на ход. Това харесвам – знае какво да направи в точния момент. Не се колебае като мен, не се лашка между бреговете на „Да”,  „Не”, „Дали” и „Как”, не потъва в пълноводието на собствените си съмнения. Уверена, намахана, науми ли си нещо – прави го. Яка мацка! Моята!