Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2013 12:07 - Колко е нужно, за да бъдеш щастлив?
Автор: brym4ence87 Категория: Забавление   
Прочетен: 7904 Коментари: 18 Гласове:
48


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Търсех нещо в нета и попаднах на Йовков. Любима част от разказа Последна радост. В училищните години много често четях точно този пасаж. Споделям с вас почти без коментар.


==========================================================================

...Виеха глутница чакали.

Съмна се. Времето беше чудно хубаво. Очистено от мъглите, небето се усмихваше, възхитително ясно и синьо. Изгря слънце, откъм юг задуха топъл и нежен като милувка вятър. Тихо и безлюдно беше все още наоколо. Люцкан лежеше на същото място и в същата си поза. Нищо не показваше, че в тоя неподвижен и вкочанен труп може да се таи още искрица от живот. Но ето натежалите клепачи потрепват, бавно и с мъка се отварят и затварят. Най-после те се подигат и откриват очите — мътен, блуждаещ и нищо невиждащ поглед. Той гледа тъй дълго време и не може да разбере ни къде е, ни какво става с него. Никъде не го болеше, нищо не желаеше, нищо повече не му трябваше. От време на време нещо стяга слепите му очи, погледът му се замъглява и той нищо вече не вижда. Струва му се, че минава след това дълго, безкрайно дълго време. Отново той отваря очи. Ниският храст е пак пред него, той го гледа, но никак не може да разбере какво може да бъде това гигантско и чудновато дърво. Много време и много усилия бяха му потребни, за да разбере, че това не е никакво дърво, а обикновен храст.

Но нещо друго обръща вниманието му. Нещо се белее отстрана на храста, губи се и се показва. Какво може да бъде пък това? Огромни два кръга, единият по-голям и бял и вътре в него — друг по-малък и жълт. Тия кръгове висят във въздуха, люлеят се, някаква радостна усмивка иде сякаш от тях. Постепенно и тия кръгове намаляват, стават съвсем малки, очертават се определено и ясно. Та ето що било това!

Стрък бяла лайка, малко едно цвете, което се полюляваше от вятъра и ту се възвиваше, ту показваше цялото си венче срещу погледа на Люцкана. Той разбра най-после какво виждаха очите му. Погледът му не се отмести вече в друга посока. И ето, като по някакво чудо сякаш, лицето му се разведряше, някаква тиха и вдъхновена радост раздипляше бръчките му, отпъждаше сенките. В угасналия вече поглед заблещука слаба искрица, устните се помъчиха да се усмихнат. Едната му ръка сочеше нататък. Пръстите се разшаваха и бавно, с мъчителни и отчаяни усилия се насочиха към засмения цвят, леко разлюлян от вятъра…

======================================================


Не е необходимо много, за да бъдеш щастлив. Но колко може  да се задържи  този миг?

 



Гласувай:
52



1. mt46 - Щастието
15.02.2013 13:00
е временно състояние... Мнозина го бъркат /смесват/ със задоволството, удоволствието...
цитирай
2. анонимен - Добруджанците обичаме Йовков!
15.02.2013 13:44
Чудесен избор, Стан. Петъчен поздрав! ;)
цитирай
3. elizabethany - Стремеж към красивото...
15.02.2013 14:51
Продължаваш да ме изненадваш, Стани! :)
цитирай
4. pcelata - Беше хубаво да го прочета.
15.02.2013 16:09
Бях го забравила.Щастието-на един дъх разстояние...а в същото време толкова далечно.Но,ако нямаме живеца и постоянството....Не бихме могли да го задържим.Но,да се борим заедно.Всички по света.Поздрав за поста.
цитирай
5. brym4ence87 - Щастието е като наркотик. Искаме все повече и повече. ;-)
15.02.2013 20:09
mt46 написа:
е временно състояние... Мнозина го бъркат /смесват/ със задоволството, удоволствието...


Интересен контраст задоволство : щастие. Марине, не мислиш ли, че задоволството е по-егоистична форма на щастие? Поздрави. ;-)
цитирай
6. brym4ence87 - И болярите го обичат. ;-))
15.02.2013 20:11
gogi6666 написа:
Чудесен избор, Стан. Петъчен поздрав! ;)


Прекрасен български писател, много обичам разказите му. Поздрави, Майсторе! ;-)
цитирай
7. brym4ence87 - Чак изненадана... ;-))
15.02.2013 20:12
elizabethany написа:
Продължаваш да ме изненадваш, Стани! :)


Благодаря за коментара, Иве! :Р
цитирай
8. brym4ence87 - Благодаря, Пчеличке за коментара и посещението. ;-)
15.02.2013 20:14
pcelata написа:
Бях го забравила.Щастието-на един дъх разстояние...а в същото време толкова далечно.Но,ако нямаме живеца и постоянството....Не бихме могли да го задържим.Но,да се борим заедно.Всички по света.Поздрав за поста.



Да задържим щастието понякога може да се окаже изключително трудно. Хъс и постоянство, съгласен съм. Хубава вечер. ;-))
цитирай
9. dandelion77 - Последна радост!
15.02.2013 20:28
Наистина малко трябва за щастието ни, но да е осъзнато, да ти идва отвътре. Спирам се често при теб, Стан. :)
цитирай
10. tera - Щастието не е "нещо", което трябва да се задържа :)
15.02.2013 22:32
То си е вътре в човека, ако има "очи" да го види... Никой не може отвън да те направи щастлив, ако ти сам не можеш. Не е работа, която трябва да се свърши. Това е път, а също и състояние. Можеш да си щастлив дори само от това, че си отворил сутрин очи и си видял слънцето. Малко ли е? ... :)

цитирай
11. brym4ence87 - Малко трябва, но за всеки е различно. ;-)
16.02.2013 09:42
dandelion77 написа:
Наистина малко трябва за щастието ни, но да е осъзнато, да ти идва отвътре. Спирам се често при теб, Стан. :)


Ето, за някой щастието се изчерпва в това да сложи 4 минуса на Йовков разказ. За него щастие, за мен - сигурен знак, че е много, много болен.

Хората и критериите за щастието са различни. ;-) Всеки според това, което носи в себе си. Поздрави.
цитирай
12. brym4ence87 - Никак не е малко.
16.02.2013 10:06
tera написа:
То си е вътре в човека, ако има "очи" да го види... Никой не може отвън да те направи щастлив, ако ти сам не можеш. Не е работа, която трябва да се свърши. Това е път, а също и състояние. Можеш да си щастлив дори само от това, че си отворил сутрин очи и си видял слънцето. Малко ли е? ... :)




Това и беше идейниятфокус на постинга. Но щастието винаги не достига. :-)
цитирай
13. gosho568 - Еее, уникално е!
16.02.2013 10:39
Малко му трябва на човек за да бъде щастлив... ;)
цитирай
14. jabalka - Поздрави бръм! :) От една изгубила се временно...
16.02.2013 22:42
Поздравления за акцента ти върху мига в който откриваме колко е временно и колко малко е достатъчно за да се превърне във вечност, мечтата ни- защото щастието е мечта , която в мигове като този /който преживява Йовковият герой/ се превръща в обозрима радост!
Милувката на мига за който си струва да продължиш пътя си с усмивка!

П.П. Много ми хареса заигравката Ви с Гоги!:))
от почитател - нито доброджанка, нито болярка!
Светла и влюбена Неделя!
цитирай
15. ishchel - Щастието е миг,
18.02.2013 18:28
но осъзнат миг от Вечността и това е което го прави стойностно!
Поздрави Бримченце, разказът е покъртителен....
цитирай
16. mariniki - любимата ми...
19.02.2013 10:23
настолна книга е... Разказите на Йордан Йовков...
с толкова любов са написани, толкова мило и трогателно...
с топъл, красив, обичащ език... благодаря ти, Стан...
цитирай
17. mero2 - Дай, боже, на всеки повече щастие. . ...
19.02.2013 20:31
Дай, боже, на всеки повече щастие.. !
цитирай
18. etyna - Пожелавам ти
20.02.2013 16:56
нужното...
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: brym4ence87
Категория: Забавление
Прочетен: 1161866
Постинги: 121
Коментари: 2210
Гласове: 42322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031