Търсех нещо в нета и попаднах на Йовков. Любима част от разказа Последна радост. В училищните години много често четях точно този пасаж. Споделям с вас почти без коментар.
==========================================================================
...Виеха глутница чакали.
Съмна се. Времето беше чудно хубаво. Очистено от мъглите, небето се усмихваше, възхитително ясно и синьо. Изгря слънце, откъм юг задуха топъл и нежен като милувка вятър. Тихо и безлюдно беше все още наоколо. Люцкан лежеше на същото място и в същата си поза. Нищо не показваше, че в тоя неподвижен и вкочанен труп може да се таи още искрица от живот. Но ето натежалите клепачи потрепват, бавно и с мъка се отварят и затварят. Най-после те се подигат и откриват очите — мътен, блуждаещ и нищо невиждащ поглед. Той гледа тъй дълго време и не може да разбере ни къде е, ни какво става с него. Никъде не го болеше, нищо не желаеше, нищо повече не му трябваше. От време на време нещо стяга слепите му очи, погледът му се замъглява и той нищо вече не вижда. Струва му се, че минава след това дълго, безкрайно дълго време. Отново той отваря очи. Ниският храст е пак пред него, той го гледа, но никак не може да разбере какво може да бъде това гигантско и чудновато дърво. Много време и много усилия бяха му потребни, за да разбере, че това не е никакво дърво, а обикновен храст.
Но нещо друго обръща вниманието му. Нещо се белее отстрана на храста, губи се и се показва. Какво може да бъде пък това? Огромни два кръга, единият по-голям и бял и вътре в него — друг по-малък и жълт. Тия кръгове висят във въздуха, люлеят се, някаква радостна усмивка иде сякаш от тях. Постепенно и тия кръгове намаляват, стават съвсем малки, очертават се определено и ясно. Та ето що било това!
Стрък бяла лайка, малко едно цвете, което се полюляваше от вятъра и ту се възвиваше, ту показваше цялото си венче срещу погледа на Люцкана. Той разбра най-после какво виждаха очите му. Погледът му не се отмести вече в друга посока. И ето, като по някакво чудо сякаш, лицето му се разведряше, някаква тиха и вдъхновена радост раздипляше бръчките му, отпъждаше сенките. В угасналия вече поглед заблещука слаба искрица, устните се помъчиха да се усмихнат. Едната му ръка сочеше нататък. Пръстите се разшаваха и бавно, с мъчителни и отчаяни усилия се насочиха към засмения цвят, леко разлюлян от вятъра…
======================================================
Не е необходимо много, за да бъдеш щастлив. Но колко може да се задържи този миг?
НА КРЪСТОПЪТЯ НА ДЕНЯ С НОЩТА
Цветето с различните листенца
Бяла феерия под снежното наметало
Ремонт на пералня Fagor със счупена ключ...
15.02.2013 13:44
Интересен контраст задоволство : щастие. Марине, не мислиш ли, че задоволството е по-егоистична форма на щастие? Поздрави. ;-)
Прекрасен български писател, много обичам разказите му. Поздрави, Майсторе! ;-)
Благодаря за коментара, Иве! :Р
Да задържим щастието понякога може да се окаже изключително трудно. Хъс и постоянство, съгласен съм. Хубава вечер. ;-))
Ето, за някой щастието се изчерпва в това да сложи 4 минуса на Йовков разказ. За него щастие, за мен - сигурен знак, че е много, много болен.
Хората и критериите за щастието са различни. ;-) Всеки според това, което носи в себе си. Поздрави.
Това и беше идейниятфокус на постинга. Но щастието винаги не достига. :-)
Милувката на мига за който си струва да продължиш пътя си с усмивка!
П.П. Много ми хареса заигравката Ви с Гоги!:))
от почитател - нито доброджанка, нито болярка!
Светла и влюбена Неделя!
Поздрави Бримченце, разказът е покъртителен....
с толкова любов са написани, толкова мило и трогателно...
с топъл, красив, обичащ език... благодаря ти, Стан...
20.02.2013 16:56
Поздрави!
2. Friends 1
3. Сайт на инж. Станев
4. Сервиз за битова техника
5. Телевизорът няма звук. Защо?
6. Ремонт на счупена ключалка на люк на пералня Zerowatt (снимка)
7. Как пишман майстор „ремонтира” щепсел на печка
8. Fun with Americans
9. Technology News
10. Caltech
11. Bullet For My Valentine - Tears...
12. Harvard Business School