Без да каже нищо повече, мята цигарата на пода, отваря вратата и както се казва – дим да я няма. Тича, чувам ехото от токчетата й по коридора, качва се нагоре, праска врата и започва да крещи неистово. Лятно време, освен, че минава...

Естествено – Дани. Седнала на мозайката пред вратата на квартирата с мобилка в ръка, подсмърча, трие лице с опакото на дланта, свила раменца, изглеждаше толкова нещастна, като малко мокро в дъжда улично котенце, че изпитах жал, при...