Чувствам се по-различен, друг, като влезнал в някой облак – тъна в розова мъгла. С Дани се опитваме да прекарваме свободното си време заедно, но това е привечер и през нощта най-често. Опитвам се да се върна към нормалния си ритъм на живот, но понякога се оказва невъзможно. Не е същото.

Майка ми твърди, че говоря и звуча различно, а по Скайпа намери, че изглеждам и по-друг. Убеждавам я, че всичко е от технологиите, монитора и какво ли още не – забавена връзка, променя образ и звук. Минавам за спец в областта, но усещам, че не е уверена в думите ми, дребни отронени лъжи, които се стапят като малки ледени топчета в чаша с водка, току сервирана долу в кафето от леко мърлявата сервитьорка Кика.

Хубаво е, прекрасно е да усещам слабото телце на Дани до моето, да вдишвам аромата й, да погалвам меките й руси коси. В летните горещини спим голи в моето легло, тесничко идва за двамата, телата ни са плътно допрени, гушнати сме, срещу нас върти на максимална степен вентилатор, а на няколко метра е леглото на съквартиранта, който услужливо се завърта към стената и заспива на мига, поне давайки вид на последното. Не е възразил за почти непрекъснатото й присъствие, много разбран пич.

Сутрин, който се събуди пръв прави кафе за останалите, а Чочо (съквартирантът) често ходи за закуски от близката баничарница, забавяйки се повече, отколкото му отнема в други, предишни случаи.

Евалата, Чоч!

Дори носи телевизора в някоя стая с негови аверчета да си зяпат футбола от Европейското и така ни остава още време и възможност да останем насаме с Дани. Малко ме вълнува сега футболната техника на Роналдо, Пике или Пирло. Като никога.

Ставане сутрин, малко четене за изпити (поправките са надвиснали над главите ни като досадно бреме, заплашващо да провали лятото), работа в компютърната фирма почасово (без договор, плащане ежедневно на парче), среща с Дани, секс, музика, малко бира, студена задължително, още секс, споделена цигара (повече заради нея, аз не съм много по пушенето), лежим на тясното ми легло и се размотаваме из нета – новата реалност на нашата генерация, израстнала с компютърните технологии, игри, мобилни телефони и всевъзможни applications, gadgets, devices. Гледаме смешни картинки, коментираме, четем вицове за блондинки и компютърджии, програмисти и се смеем заедно.

P.S. Точно на мен да се случи, батка - технически проблем, бъг  начи - не се вижда тази част и затова пускам отново. Вие си четете в логически ред ;-)

по няколко постинга на ден пускат само лудите и отчаяните самотници. ти от кои си?

анонимни шубета си? ;-)

Затова се чувстваш така...И толкова хубаво си го описал...Мисля,че ти трябва нова квартира:)Няма по-хубаво от това да разполагаш с времето и пространството си...Чочо е търпелив ,но колкото и да се прави на незабележим,той съществува...Помисли над това:)))А когато в живота ти влезне друг човек,никога не е същото,така,че не се опитвай да върнеш някакъв стар ритъм-просто мисли как да обогатиш новия:)
Поздрави!!!

Харесвам и следя с интерес историята ;)))

Не бях се замислял за нова квартира, може да се окаже проблем. А и някак не е сигурно още, трудно е да взема решение, при това така радикално.
Колко трае влюбването, май нещо се гипсирах...
Поздрави и от мен ;-)

Ннадявам се да има продължение ;-)

ПРОСТО ФИЛМ ОТ ЖИВОТА ...ЛЮБОВ, НЕТ, ИЗПИТИ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ И ПРЕПУСКАНЕ В ГАЛОП И СТУДЕНА БИРИЧКА И ЛЮБИМОТО МОМИЧЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

и страшно харесвам чувството ти за хумор. Много интелигентно и ненатрапчиво. Поздравления...
За сега не сменяй квартирата, нищо че сте с Чочо...Все пак, той се превръща в герой и доколкото схващам играе ролята на хора от дремногръцките пиеси...:)))Пък и мъдростите му са много освежаващи...
Поздрави

Бях позабравил ролята на античния хор, та си го видях в Уики-то ;-)
Хубав ден! ;-)))

Хубав ден ;-))