Слушалките на ушите, познатата поза по корем пред екрана на лаптопа и слушам нещо от любимата музика на Дани – Шаде. Мисля за нея. Няма я – излезе към 8 сутринта и още не се е върнала. Днес й предстоеше важен изпит при някаква разтропана преподавателка, която била живо наказание за хубавите млади студентки.
Дани вече има една поправка и втора никак не е желателна. Слушам леко меланхоличния глас на Шаде, мисля че май даже трябва да е Шадей, така съм чувал да произнасят името й по разни музикални канали. Всъщност опитвам се да мисля за разни глупави и абсолютно безполезни подробности, за да мога за малко да се откъсна от образа й, който натрапчиво се е загнездил някъде под харда на черепната кутия. Провал.
Неминуем.
Ясно, че покрай сесии и изпити настава примитивизъм, бъркотия, олелия, всички психясват по свой си начин – студенти и изпитващи. Но вече ми се струва доста дълго. Не искам да звъня, макар Дани да ме предупреди, че ще изключи мобилката. Снощи чете до късно, а аз правих кафе в микровълновата, прекалих със захарта, но се оправдах, че е с цел да предизвика повече енергия за четене.
Порочна практика е да четеш вечерта преди изпита, но тази вечер и на мен ми предстои такова изпитание.
Изпитание – как да четеш, когато до теб спи отпуснато голо момиче, към което никак не си безразличен. Голо момиче с гладка кожа, хубави твърди гърди и стегнати бедра! Кой може да се концентрира върху телекомуникациите най-общо!
Дори когато е далеч от мен, не мога да се фокусирам върху листата със записки, нахвърляни покрай леглото, а мечтая за нея, слушам нейната музика, тревожа се защо още не се е обадила. С избора на Шаде и с мисълта за Дани сякаш се опитвам да й помогна дистанционно – пробвам силата на позитивната мисъл, но при мен избива до нови висоти – еротиката е най-ниското стъпало...
Какъв съм само – тя вероятно се поти в някоя задушна зала, миришеща на спарено и чужда пот, а аз – не, по-добре да спра до тук!
Опитвам се да изпразня съзнанието си от всяка порочна мисъл-копнеж, от всяко плътско намерение, което кара тялото ми да се напряга в едно особено състояние, с лека тръпка в и около слабините, едно сладко гъделче се появява мимолетно в стомаха...
Представям си, че съм будистки монах, облечен в оранжева роба, главата ми е лишена от всякаква мисъл, тялото не съществува, затварям очи, няма омраза, няма страдание, трябва да се освободя от порочния кръг желанието ...
Не мога!
Просто не мога да не мисля за Дани.
Не мога да спра да желая – нея, само и единствено нея.
Другото – може да изчезне и да се стопи форевър.
Но да останем двамата, заедно с моето ненаситно, неутолимо чудовищно желание!
Desolate!
Обаче без нищо - не ги дават ;Р
започна с конспекта ;- ) Опитвам се да понауча, но нещо съм поразсеян ;-)) Хубав ден, Веси ;–)
Вече разбрах по какво е изпита ;-) Стискайте палци! ;-)))
Поздрави:)
2. Friends 1
3. Сайт на инж. Станев
4. Сервиз за битова техника
5. Телевизорът няма звук. Защо?
6. Ремонт на счупена ключалка на люк на пералня Zerowatt (снимка)
7. Как пишман майстор „ремонтира” щепсел на печка
8. Fun with Americans
9. Technology News
10. Caltech
11. Bullet For My Valentine - Tears...
12. Harvard Business School