Като отстрани сякаш като на огромен екран в киносалон, като  отражение в чуждо огледало  виждам себе си – висока фигура с дълги ръце, протягам напред горните си израстъци, тип – крайници, вдигам момичето в цялата й  крехкост, почти чупливост, прегръщам я, тя хваща здраво раменете ми и обсипва лицето ми с целувки, все още мокра от сълзи, тялото ми гори отвътре  с температура по-висока от тази, която би стопила дори волфрам, напират хормони, чудо - ще се пръсна, ще избухна, толкова силно желая Дани!

Няма време да стигнем до леглото, в движение отхвърляме взаимно ненужните парцали, които прикриват лицемерно изгарящите ни тела, набъбнали, потни, лъскави, изпълнени със страст, успявам някак да стигна до бюрото, бутам няколко книги на земята, поставям Дани и започва един безкраен интергалактически маратон, ще ми бягаш, а маце, не можеш, не можеш, не можеш – ще те намеря навсякъде и на никого няма да те дам!

Междуметийно, главно невербално  тече комуникацията между нас в тези минути. Добро темпо, отлична техника. Справяме се пърфект и двамата.

Потни, телата ни сякаш блестят на луминисцентната лампа, която съм включил на влизане. Сияят, пробляскват огрени не само от преобразуването на електрическата енергия  в светлина, има и нещо друго, неуловимо, невидимо, което само ние може да усетим на някакво мета ниво. Сребриста нишка, която ни изолира и заобикаля от останалия свят, който престава да съществува за нас.

Къде беше ти досега?

Къде се изгубих аз?

Толкова дълго, а всъщност така кратко е случващото се на фона на безкрая на универсума, в чийто лабиринти може да срещнете една изпосталяла душа-бродница. Моята.

Кратка пауза за споделена цигара, после пак всичко отново – сексуалният пърформънс този път е по-обуздан, но все пак достатъчно интензивен и желан. Няма опити за надмощие сега.

Драматична развръзка на една връзка – дали поставяме началото или края, не зная. Точно в настоящата клетка от цялата  времева система отхвърлям възможността да разсъждавам. Аз отсъствам, отново съм нейде из скритите кътчета на утрешния спомен.

Почти дзен покой, на крачка от Нирвана. Душата ми се е вселила във всяка частица жива и нежива материя. В главата ми цари метафизичен вакуум напук на наука и постижения.  Тъмни материи, тъмни енергии, кой го е грижа какво са и защо съществуват!

Прегръщаме се дълго след това. Галя косите й. Целувам, целуват ме. Сподавен шепот. Тих смях.

Два часа по-късно почти в просъница, прегърнал плътно горещото тяло на Дани  до своето, при почти 30 градуса вътре в стаята, под жалките опити на вентилатора да задвижи въздуха, си припомням една мисъл на Курт Вонегът :

 

Here we are, trapped in the amber of the moment. There is no “why”.

Заспивам почти в блажен унес, ако не бе едно усещане за неясна гузност.

Как не сте избухнали?... :)

Поздрави! ;)

разбихме галактиката на милиарди парченца ;-)))))

Поздрави и от мен ;-)))

че момче като теб е с нея! ;)) Суперско е написано!!! Стискам палци, Стани! ;*

Благодаря и тези дни може да се видим ;-))

Това репликата му за вентилатора който извършва едни динамични действия с едни неща които...имат привилегията да поливаме обилно с вода ли е...? Че нещо с английският съм боса, обаче пък познавам или поне части от творчеството до зъби и венци...!?
Но не ми се ще Дани да пострада с големи ламарини и тежести като при боконистите...! Тя е красива - заслужава да бъде обичана!

Боконистите са от Котешка люлка, а цитатът - Кланица 5. Ето го в контекста:

..."Били облиза устни, помисли малко и накрая запита:

— Защо точно мене?

— Какъв въпрос, типичен за съществата от Земята, задавате, господин Пилгрим. Защо вас? А защо тогава ние? Защо, каквото и да е? Просто защото моментът е. Виждали ли сте някога буболечка, попаднала в кехлибар?

— Да.

Всъщност в кабинета си Били имаше преспапие, което представляваше гладка кехлибарена топка с три божи кравички в нея.

— И ето ни и нас, господин Пилгрим, хванати в кехлибара на момента. Тук думата „защо“ не съществува."....

Прохладен ден, jabalka! ;-))

Приемам ...това че шегуваш с мен - аз съм си популярна с това , че много често дезинформирам приятелите си, като съвсем по детски размествам- имена, текстове и какво ли още не! И споря даже...!
Прохладен и успешен ден и за теб!

happy end, дай, Боже всекиму! Липсвал ви е накрая коктейлът. :))))))))
Весел ден! ;)
:)))

помни всичко ;-)))

За коктейла - надявам се занапред да има поводи, иначе липсваше само плажа ;-)))) Весел и свежарски де, Фурийке ;-))

Голямо израстване на лирическия и фабулата - започна от една обикновена житейска ситуация, премина през драматичния обрат и сега - катарзис и извеждане в нови висини...
Поздравления, сърдечни!

ПП Финала също си го бива
Поздрави

Струпаха се много дейности наведнъж, коя от коя по-спешни, иначе драскам (фигуративно казано) следващата част ;-))

Хубав ден и на теб ;-)))


п.п. Направо си е Initiation Story ;-))))

Пък макар и гузен... :))

Дано не е твърде самонадеяно да свържа идеята за гузната съвест с Камю и негов цитат - "Гузната съвест има нужда да се изповяда. Всяко произведение на изкуството е изповед."

То пак си е вид екзистенциална опция. Поздрав ;-))))

За Django ;-))))