Няма за какво да се тревожа – Дани от самото начало призна, че е на противозачатъчни. В началото ползвах презерватив, защото не се познавахме достатъчно, просто за всеки случай – механична преграда за разни нежелани бъгове. И за това трябва да се мисли. Досадно, но по-добре в началото да уточниш с девойката как и какво. Снощи това отпадна, нямах под ръка кондом. Тази късна сутрин – преминахме границата на взаимното доверие, бариерите сами се стопиха като последния сняг, паднал изненадващо през април. По-близка е само сестра ми, но по различен начин, разбира се. . .

Странно ли е, че на 20+ години за пръв път изживявам себе си по един нов начин,  виждам нещата от  живота под различен ъгъл? Къде съм дремуцкал кротко досега? А покрай живота ми минаха доста момичета.

Орхидеята на Дани ли е тайнствената врата към този друг свят, паралелен на настоящия, където достъп е позволен единствено на нас двамата?

Леко докосвам интимното местенце на Дани, не мога да го назова с друго жаргонно или вулгарно име, ще й подаря истинска орхидея довечера. Казвам й даже защо, тя ме гледа и се усмихва малко дяволито, малко невярващо даже. В този смисъл съм й първият мъж. Това е атавистично чувство, но ми е приятно да мисля, че все пак съм по-различен от всички, които е имала преди мен. Смятам, че всички мъже, ако срещнат любима жена биха искали да са били само те или първи с нещо в живота й. Бъркам ли? Или съм дребна душица? Искам Дани само за себе си...

Тя ме гризва по ухото, аз рисувам по лицето си невидими картини с връхчетата на кичурче коса, което съм стиснал като дете – ледена близалка. Има всичко – желание, страст, Дани е съвсем истинска до мен, със свободната ръка сега галя гърдите й, гола е толкова уязвима и крехка. И моя. В този отрязък от настоящето.

Възвръщам самочувствие и увереност. През колко чужди легла трябва да минем, до колко чужди тела да се отъркаме и опрашим, за да намерим този, с когото вселената тепърва се ражда и звездите блестят и изгарят в небитието? И цъфтят орхидеи...И отново, и пак, и още...

Шерваме цигара около час по-късно, лежим отпуснати, допрели глави и потни тела, не спирам да я галя и целувам.

“We choose our joys and sorrows long before we experience them.” K. Gibran

Избираме радост и тъга дълго преди да ги изживеем. Х. Джубран (превод пак аз)

Орхидеята е чудесен избор! Още повече че тя е символ за обичащите символи! За други е мил и рядък жест, за трети може би добре изпитана рецепта ! Аз предпочитам първото защото обичам символи!
Пожелавам сбъднати символи и волни фантазии за обичащите и даващите воля на фантазиите си!:))

Добре съчетаваш еротичното и романтичното...
Приятна вечер! :)

А това ми хареса особено много - "Още повече че тя е символ за обичащите символи!" Разбрала си без много подробности.

Хубава вечер и на теб ;-))

Това го умееш ти в много по-голяма степен, сещам се за "вишничките" в твое стихо, много образно...!!! ;-)) Поетично-романтична-еротична вечер ти желая ;-)

Орхидеи - обичам и аз ;)

Ще подшушна на когото трябва за цветенцата ;-РР

Това харесвам ;) Поздрав.

Благодаря ;-)

Един цитат от "Моето верую", който ми харесва: "Писателят е духовен анархист — такъв, какъвто в дъното на душата си е всеки човек. Той е недоволен от всички и от всичко. Писателят е най-добрият приятел на всеки човек и единственият верен неприятел — един добър и велик неприятел. Той нито върви с тълпите, нито вика заедно с тях. Писателят, който е писател, е бунтовник, който пред нищо не се спира, той не се съгласява не защото не е намерил нещо, с което си струва да се съгласиш. Той не би се съгласил и когато нещо си струва дори и наполовина да се съгласиш с него, не би се и полусъгласил. Той няма да почива и да спи, както почиват и спят останалите. Умре ли, вероятно ще умре, както умират и другите, но докле е жив, той е по-жив от всички останали, дори от останалите писатели. Писателят, който е писател, е също така и глупец. Няма в света друг човек, когото тъй лесно да принизиш, осмееш, отхвърлиш и оскърбиш. И точно така трябва и да бъде. Той е и малко луд, но е по-нормален от всички други, с най-добро духовно здраве, единственото духовно здраве, за което си струва да се тревожим — живото, творческо, уязвимо, доблестното и арогантно духовно здраве на свободния човек. " У. Сароян.


Добър колкото него, едва ли... ;-) Благодаря за поощрението и съпорта ;-))

Всъщност говорим за отколешната ми мечта ;-)

"През колко чужди легла трябва да минем, до колко чужди тела да се отъркаме и опрашим, за да намерим този, с когото вселената тепърва се ражда и звездите блестят и изгарят в небитието?", за чийто отговор безсмъртие няма да ти стигне, докато го откриеш, приятелю! ;-)

да, но пък си пял от сърце, което не е малко ;-))

Благодаря, Краси, че ме навестяваш и отделяш време за коментари и комуникация. Наистина оценявам това ;-) Поздрави.

Направо не е за вярване! Ти - влюбен? :)

Дори и на студенокръвни като мен ;-))))))

Твоя е Дани, вземи я, и изживейте блаженството, ... а след туй, просто като звездите, изгорете, но не в небитието :)))))
ЛЮБОВТА НИ ИЗГАРЯ!

... и колко ли живота трябва да изживеем, за да имаме право да бъдем отново с този, който ни е отредила изначално Вселената....
Хубава седмица, Бръм и да пазиш Дани!:)

много, много ми хареса... нека ти е
светло и влюбено в душата...
най-сърдечно...