
Прочетен: 27849 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2012 22:30


Няма за какво да се тревожа – Дани от самото начало призна, че е на противозачатъчни. В началото ползвах презерватив, защото не се познавахме достатъчно, просто за всеки случай – механична преграда за разни нежелани бъгове. И за това трябва да се мисли. Досадно, но по-добре в началото да уточниш с девойката как и какво. Снощи това отпадна, нямах под ръка кондом. Тази късна сутрин – преминахме границата на взаимното доверие, бариерите сами се стопиха като последния сняг, паднал изненадващо през април. По-близка е само сестра ми, но по различен начин, разбира се. . .
Странно ли е, че на 20+ години за пръв път изживявам себе си по един нов начин, виждам нещата от живота под различен ъгъл? Къде съм дремуцкал кротко досега? А покрай живота ми минаха доста момичета.
Орхидеята на Дани ли е тайнствената врата към този друг свят, паралелен на настоящия, където достъп е позволен единствено на нас двамата?
Леко докосвам интимното местенце на Дани, не мога да го назова с друго жаргонно или вулгарно име, ще й подаря истинска орхидея довечера. Казвам й даже защо, тя ме гледа и се усмихва малко дяволито, малко невярващо даже. В този смисъл съм й първият мъж. Това е атавистично чувство, но ми е приятно да мисля, че все пак съм по-различен от всички, които е имала преди мен. Смятам, че всички мъже, ако срещнат любима жена биха искали да са били само те или първи с нещо в живота й. Бъркам ли? Или съм дребна душица? Искам Дани само за себе си...
Тя ме гризва по ухото, аз рисувам по лицето си невидими картини с връхчетата на кичурче коса, което съм стиснал като дете – ледена близалка. Има всичко – желание, страст, Дани е съвсем истинска до мен, със свободната ръка сега галя гърдите й, гола е толкова уязвима и крехка. И моя. В този отрязък от настоящето.
Възвръщам самочувствие и увереност. През колко чужди легла трябва да минем, до колко чужди тела да се отъркаме и опрашим, за да намерим този, с когото вселената тепърва се ражда и звездите блестят и изгарят в небитието? И цъфтят орхидеи...И отново, и пак, и още...
Шерваме цигара около час по-късно, лежим отпуснати, допрели глави и потни тела, не спирам да я галя и целувам.
“We choose our joys and sorrows long before we experience them.” K. Gibran
Избираме радост и тъга дълго преди да ги изживеем. Х. Джубран (превод пак аз)
.png)
Пожелавам сбъднати символи и волни фантазии за обичащите и даващите воля на фантазиите си!:))
Приятна вечер! :)
Пожелавам сбъднати символи и волни фантазии за обичащите и даващите воля на фантазиите си!:))
А това ми хареса особено много - "Още повече че тя е символ за обичащите символи!" Разбрала си без много подробности.
Хубава вечер и на теб ;-))
Приятна вечер! :)
Това го умееш ти в много по-голяма степен, сещам се за "вишничките" в твое стихо, много образно...!!! ;-)) Поетично-романтична-еротична вечер ти желая ;-)
Ще подшушна на когото трябва за цветенцата ;-РР
12.08.2012 00:01
Благодаря ;-)
Да станеш поне, като Уйлям Сароян.
Къс разказ - малко думи, много разказ.
Един цитат от "Моето верую", който ми харесва: "Писателят е духовен анархист — такъв, какъвто в дъното на душата си е всеки човек. Той е недоволен от всички и от всичко. Писателят е най-добрият приятел на всеки човек и единственият верен неприятел — един добър и велик неприятел. Той нито върви с тълпите, нито вика заедно с тях. Писателят, който е писател, е бунтовник, който пред нищо не се спира, той не се съгласява не защото не е намерил нещо, с което си струва да се съгласиш. Той не би се съгласил и когато нещо си струва дори и наполовина да се съгласиш с него, не би се и полусъгласил. Той няма да почива и да спи, както почиват и спят останалите. Умре ли, вероятно ще умре, както умират и другите, но докле е жив, той е по-жив от всички останали, дори от останалите писатели. Писателят, който е писател, е също така и глупец. Няма в света друг човек, когото тъй лесно да принизиш, осмееш, отхвърлиш и оскърбиш. И точно така трябва и да бъде. Той е и малко луд, но е по-нормален от всички други, с най-добро духовно здраве, единственото духовно здраве, за което си струва да се тревожим — живото, творческо, уязвимо, доблестното и арогантно духовно здраве на свободния човек. " У. Сароян.
Добър колкото него, едва ли... ;-) Благодаря за поощрението и съпорта ;-))
Пъртина лесно се не прави .
То всъщност и на софрата не е лесно.
Всъщност говорим за отколешната ми мечта ;-)
Майка викаше на съседката: "Ленче, не бой се Емил пее !",
щом заизвивах.
Или го можеш, или не, туй е Божи дар.
да, но пък си пял от сърце, което не е малко ;-))
Благодаря, Краси, че ме навестяваш и отделяш време за коментари и комуникация. Наистина оценявам това ;-) Поздрави.
Дори и на студенокръвни като мен ;-))))))
ЛЮБОВТА НИ ИЗГАРЯ!
Хубава седмица, Бръм и да пазиш Дани!:)
светло и влюбено в душата...
най-сърдечно...

2. Friends 1
3. Сайт на инж. Станев
4. Сервиз за битова техника
5. Телевизорът няма звук. Защо?
6. Ремонт на счупена ключалка на люк на пералня Zerowatt (снимка)
7. Как пишман майстор „ремонтира” щепсел на печка
8. Fun with Americans
9. Technology News
10. Caltech
11. Bullet For My Valentine - Tears...
12. Harvard Business School