Прочетен: 5395 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 25.09.2012 14:36
Любимото ми време – неделя следобед. Приятно септемврийско временце, слънцето понапича, но без онзи безмилостен интензитет, познат ни от последните 2-3 месеца. Въпреки това завесите са спуснати и дневната светлина се спира пред тяхната пастелна бариера. Стаята не е притъмнена, по-скоро заглушеното отражение на слънцето успява да се прокрадне през някое процепче покрай прозорци и пердета. Животът си тече, осъзнаваме ли какво междувременно се случва с нас?
Шумът от улицата се смесва с тракането на чинии от кухнята и безмисленото боботене от телевизора – Дани ме отпрати да почистела спокойно след неделния обяд. По-скоро май ме съжали – очите ми отново са зачервени от безкрайните ми дежурства пред екрана на технологичното ми приятелче. Леко бучкат и дразнят, все отлагам посещение при лекар. Капките за очи отдавна не помагат. До мен достига поредният опит на Боян да изсвири добре нова мелодия на китарата си, но упоритостта му е единственото положително качество за момента. Не се справя и улавям и неговото раздразнение. Представям си гримасите, които прави. Репетира си песен за групата, но се проваля все на едно и също място. Ще успее , знам.
Поставил съм три възглавници под лявата страна на главата, подпирам я още с ръка, сгъната в лакъта и свита под брадичката на юмрук. Сутринта се бръснах, все още кожата ми е мека на допир. Пускам периодично по някое съобщение на онлайн френдове в Скайп-а, получавам отговори, мотая се из нета като в кварталната градинка, но всичко е притихнало, няма новини, нищо забавно – неделя следобед глобалното село дремуцkа като стар пес на припек.
Родителите на Дани дойдоха вчера за няколко часа с колата, за да й донесат по-топли дрехи. Виждам ги за втори път, първият беше като ходихме на гости през лятото. Държаха се нормално, донесоха доста храна и нова по-дебела завивка в комплект с чаршаф и калъфки за възглавници. Исках да ги оставя малко насаме да си кажат нещо, ако има какво, но не можах да се измъкна. Радваха се на двамата ни, майка й все вмъкваше:
- С тази модерна специалност ще имаш голямо бъдеще. – В тази икономическа ситуация, всичко вече е фул и няма много възможности. Премълчах го.
А баща й допълваше, отпивайки от чашата кафе, което Дани бе направила за всички ни:
- Само с компютри не може, има нужда и от икономисти. – Това, естествено, защото всеобщата любимка учи счетоводство. И как иначе - татенцето има счетоводна фирма и добър бизнес, нещо с търговия се занимава. Глезят я, няма лошо. Досега проблеми не им е създавала. В коя ли графа съм вписан на този етап? Перспективен или не?..
Хвалят ме, че вече съм на договор към фирмата, Дани ме натисна да говоря с шефа, получи се. Може и за стаж да ми потрябва. Все пак не съм общ бачкатор, а почти по специалността е работата ми. Като чуят компютри, повечето мислят, че разбираш от всичко, свързано с тях. Което не е винаги точно така.
Явно са ме обсъждали доста от първата ни среща насам като възможен кандидат-зет дали ще съм добра партия за щерката и дали се вписвам в прилично подредения им живот. Най-вероятно нещо от типа на: „Мълчаливо, кротко, не прекалява с алкохола, знае езици, от компютри разбира, работи, издържа се горкото. Има да го командори нашата, как я гледа само! Какви са тези родители, боже, да не се интересуват от такова дете! ”
Чувал съм го и преди. Само дето аз съм този, който се махна от родителите си. Даже по-скоро – не остана къде да отида. След като се разделиха, продадаха къщата и всеки пое по свой път. Избраха други хора пред нас със сестра ми. Никой не предполага обаче, че в стремежа да нараним другите, нас ни боли най-много. Never mind.
to be continued
"...нас ни боли най-много." Нас , че кой друг - със всички които пеят, хорово в главата ни!
Успех - Бръм - във всичко!
25.09.2012 17:29
и радостни... краят ме натъжи... хубаво пишеш, приятелю..
сърдечен поздрав за теб...
Просто неделя следобед пред компа ;-)
"...нас ни боли най-много." Нас , че кой друг - със всички които пеят, хорово в главата ни!
Успех - Бръм - във всичко!
Благодаря, мила Ябълчице ;-)))
Трябва да го разбия, кой има време да чете толкова много чужди истории ;)))) Благодаря, Майсторе! ;-)
и радостни... краят ме натъжи... хубаво пишеш, приятелю..
сърдечен поздрав за теб...
Не бъди тъжна, това не е края! Просто кратка почивка. ;-))
Благодаря за интереса ;-РР
Много съм ги мислил нещата и го написах поне това бързо ;-)Трудно е да разкажеш болката, която спотайваш... В един момент всичко става минало. Лека вечер ;-))
Поздрави
Почти винаги е в корелация с интелектуалния капацитет на индивида.
Ти си узрял ЧОВЕК.
Прочел си неприятната страна на "приказката".
Пиши за "Слънцето", ти го можеш !!!
Другото - изразява в голяма част и моето мнение. Поздрав ;-)
Поздрави
Има поне 3 части още ;-))
2. Friends 1
3. Сайт на инж. Станев
4. Сервиз за битова техника
5. Телевизорът няма звук. Защо?
6. Ремонт на счупена ключалка на люк на пералня Zerowatt (снимка)
7. Как пишман майстор „ремонтира” щепсел на печка
8. Fun with Americans
9. Technology News
10. Caltech
11. Bullet For My Valentine - Tears...
12. Harvard Business School