Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2012 14:34 - Неделен следобед през септември 1
Автор: brym4ence87 Категория: Забавление   
Прочетен: 5395 Коментари: 15 Гласове:
19

Последна промяна: 25.09.2012 14:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

 

Любимото ми време – неделя следобед. Приятно септемврийско временце, слънцето понапича, но без онзи безмилостен интензитет, познат ни от последните 2-3 месеца. Въпреки това завесите са спуснати и дневната светлина се спира пред тяхната пастелна бариера. Стаята не е притъмнена, по-скоро заглушеното отражение на  слънцето успява да се прокрадне през някое процепче покрай прозорци и пердета. Животът си тече, осъзнаваме ли какво междувременно се случва с нас?

 

Шумът от улицата се смесва с тракането на чинии от кухнята и безмисленото боботене от телевизора – Дани ме отпрати да почистела спокойно след неделния обяд. По-скоро май ме съжали – очите ми отново са зачервени от безкрайните ми дежурства пред екрана на технологичното ми приятелче. Леко бучкат и дразнят, все отлагам посещение при лекар. Капките за очи отдавна не помагат.  До мен достига поредният опит на Боян да изсвири добре нова мелодия на китарата си, но упоритостта му е единственото положително качество за момента. Не се справя и улавям и неговото раздразнение. Представям си гримасите, които прави. Репетира си песен за групата, но се проваля все на едно и също място. Ще успее , знам.

 

Поставил съм три възглавници под лявата страна на главата, подпирам я още с ръка, сгъната в лакъта и свита под брадичката на юмрук. Сутринта се бръснах, все още кожата ми е мека на допир. Пускам периодично по някое съобщение на онлайн френдове в Скайп-а, получавам отговори, мотая се из нета като в кварталната градинка, но всичко е притихнало, няма новини, нищо забавно – неделя следобед глобалното село дремуцkа като стар пес на припек.

 

Родителите на Дани дойдоха вчера за няколко часа с колата, за да й донесат по-топли дрехи. Виждам ги за втори път, първият беше като ходихме на гости през лятото. Държаха се нормално, донесоха доста храна и нова по-дебела завивка в комплект с чаршаф и калъфки за възглавници. Исках да ги оставя малко насаме да си кажат нещо, ако има какво, но не можах да се измъкна. Радваха се на двамата ни, майка й все вмъкваше:

 

- С тази модерна специалност ще имаш голямо бъдеще. – В тази икономическа ситуация, всичко вече е фул и няма много възможности. Премълчах го.  

 

А баща й допълваше, отпивайки от чашата кафе, което Дани бе направила за всички ни:

 

- Само с компютри не може, има нужда и от икономисти. – Това, естествено, защото всеобщата любимка учи счетоводство. И как иначе - татенцето има счетоводна фирма и добър бизнес, нещо с търговия се занимава. Глезят я, няма лошо. Досега проблеми не им е създавала. В коя ли графа съм вписан на този етап? Перспективен или не?..

 

Хвалят ме, че вече съм на договор към фирмата, Дани ме натисна да говоря с шефа, получи се. Може и за стаж да ми потрябва. Все пак не съм общ бачкатор, а почти по специалността е работата ми. Като чуят компютри, повечето мислят, че разбираш от всичко, свързано с тях. Което не е винаги точно така.

 

Явно са ме обсъждали доста от първата ни среща насам като възможен кандидат-зет дали ще съм добра партия за щерката и дали се вписвам в прилично подредения им живот. Най-вероятно нещо от типа на: „Мълчаливо, кротко, не прекалява с алкохола, знае езици, от компютри разбира, работи, издържа се горкото. Има да го командори нашата, как я гледа само! Какви са тези родители, боже, да не се интересуват от такова дете! ”

 

 Чувал съм го и преди. Само дето аз съм този, който се махна от родителите си. Даже по-скоро – не остана къде да отида. След като се разделиха, продадаха къщата и всеки пое по свой път. Избраха други хора пред нас със сестра ми. Никой не предполага обаче, че в стремежа да нараним другите, нас ни боли най-много. Never mind.


        image                                                                               to be continued




Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gosho568 - Добре си описал модерния и забързан начин на живот... ;)
25.09.2012 14:41
Поздрави!
цитирай
2. jabalka - Привет Бръм!
25.09.2012 15:21
Много си прав за последното - много...!
"...нас ни боли най-много." Нас , че кой друг - със всички които пеят, хорово в главата ни!
Успех - Бръм - във всичко!
цитирай
3. анонимен - Започва интересно ;)
25.09.2012 17:29
Очаквам развитието на събитията от уикенда през твоя поглед ;))
цитирай
4. mariniki - един чисто човешки...
25.09.2012 17:36
вълнуващ разказ... много житейски истини открих тук... и тъжни
и радостни... краят ме натъжи... хубаво пишеш, приятелю..
сърдечен поздрав за теб...
цитирай
5. brym4ence87 - Благодаря;-)
25.09.2012 17:39
gosho568 написа:
Поздрави!


Просто неделя следобед пред компа ;-)
цитирай
6. brym4ence87 - Така е, някои сме с цяла програма ;-)
25.09.2012 17:40
jabalka написа:
Много си прав за последното - много...!
"...нас ни боли най-много." Нас , че кой друг - със всички които пеят, хорово в главата ни!
Успех - Бръм - във всичко!


Благодаря, мила Ябълчице ;-)))
цитирай
7. brym4ence87 - Ще очакваш 4 части, уж нещо кратко, а надхвърлих 2000 думи.
25.09.2012 17:42
gogi6666 написа:
Очаквам развитието на събитията от уикенда през твоя поглед ;))


Трябва да го разбия, кой има време да чете толкова много чужди истории ;)))) Благодаря, Майсторе! ;-)
цитирай
8. brym4ence87 - Благодаря, Маги ;-)
25.09.2012 17:44
mariniki написа:
вълнуващ разказ... много житейски истини открих тук... и тъжни
и радостни... краят ме натъжи... хубаво пишеш, приятелю..
сърдечен поздрав за теб...


Не бъди тъжна, това не е края! Просто кратка почивка. ;-))
цитирай
9. elizabethany - Чудесен си, Стан! ;)
25.09.2012 17:48
Макар вече да знам част от това, ми е интересно да го чета ;) До по-късно, сега тръгвам ;))
цитирай
10. mt46 - Поздрав, Бръм!
25.09.2012 18:09
Добър разказвач си!... Трудно е да разказваш /за/ живота си... Успех! :)
цитирай
11. brym4ence87 - Иве ;-))
25.09.2012 22:20
elizabethany написа:
Макар вече да знам част от това, ми е интересно да го чета ;) До по-късно, сега тръгвам ;))


Благодаря за интереса ;-РР
цитирай
12. brym4ence87 - Благодаря, Поете ;-)
25.09.2012 22:22
mt46 написа:
Добър разказвач си!... Трудно е да разказваш /за/ живота си... Успех! :)


Много съм ги мислил нещата и го написах поне това бързо ;-)Трудно е да разкажеш болката, която спотайваш... В един момент всичко става минало. Лека вечер ;-))
цитирай
13. ishchel - Поздрави за новото начинание!:)
25.09.2012 23:19
ЩЕ чакам продължение...:)
Поздрави
цитирай
14. brym4ence87 - Болката ни подсказва, че сме живи ;-)
26.09.2012 12:40
bulgarinut57 написа:
Сблъсъка с реалностите на живота отрано те правят ЖЕЛЕЗЕН или отрепка.
Почти винаги е в корелация с интелектуалния капацитет на индивида.
Ти си узрял ЧОВЕК.
Прочел си неприятната страна на "приказката".
Пиши за "Слънцето", ти го можеш !!!


Другото - изразява в голяма част и моето мнение. Поздрав ;-)
цитирай
15. brym4ence87 - Благодаря;-)
26.09.2012 12:41
ishchel написа:
ЩЕ чакам продължение...:)
Поздрави


Има поне 3 части още ;-))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: brym4ence87
Категория: Забавление
Прочетен: 1161604
Постинги: 121
Коментари: 2210
Гласове: 42322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031