Признавам – чувствах се до известна степен неловко, е, не толкова като преди (тогава бях и на чужд терен), но си ме глождеше някакво притеснение отвътре. Все едно хлапе, хваното в квартален магазин с малко пакетче шарени бонбонки, които не е платило. Баща й ме гледаше доста втренчено от време на време, дали си представяше (ако въобще допускаше) какви ги вършим с любимата му сладка дъщеричка и колко неутолимо сексуално желание притежава тя. Може пък просто да е проява на развинтеното ми въображение или леко гузна съвест. Гузна, защото предполагам той какво си представя.

Не съм отвратителен, както някои от вас, които имат дъщери, биха ме определили, ей така – прищрака ми, все едно си кликнал без да искаш върху някоя икона върху десктопа. Случайно. Вероятно аз бих помислил така някъде в бъдещето. Сигурно щях да искам да вкарам един десен прав в муцуната на гадното копеленце, което се възползва от тялото на  детенцето ми, целува я по всички най-интимни места, знае тайни, които не предполагам, вечер се притиска до нея, прегърнати заспивайки. Ако и детенцето да е на 24 години!

Дали?

Във всеки случай, много възпитани хора и поне пред мен го раздават доста relaxed. Колкото и да си обичат Дани, предполагам дават си сметка, че на тази възраст (тя дори ми се пада малко кака – по-голяма е от мен с година) едва ли съм първото й гадже. За това дали ще съм последното – да не предизвиквам събитията и съдбата! Каквото има да се случи – така или иначе ще стане.

Попадаме във бесния вихър на живота и както ни завърти и накъдето ни подхвърли, накрая все се оказваме на място, различно от планираното. Ако изобщо сме планирали каквото и да е.

Хубаво ни е, леките спречквания преодоляваме, почти съм забравил онази гнусна история със снимките, вероятно имам своите недостатъци, далеч съм от идеята, че съм русо, къдраво  ангелче, което трепка с крилца и в главицата му витаят само бели и чисти помисли и раздава захаросани усмивки на всички.

Никой не е съвършен, номерът е да се правят компромиси взаимно. Дани е разпиляна, аз не съм – мята дрехи по столове, легла, сваля бижутата си на различни места, чуди се после къде е онова „синичкото колиенце” или „дантеленичкото боди”.  Не прибирам след нея, но моите дрехи са прилежно сгънати, вещите ми подредени  и знам всичко къде е. Не съм педантичен досадник, надявам се. Тя е бърборана, може да говори часове наред за най-обикновени неща, пуска смешни лафчета, имитира разни познати, а Стан дори е темерут – ако не го питаш, ще си мълчи в повечето случаи, но обича да слуша внимателно.  Доста сме различни.

Не, не само сексът е общото между нас. Не просто секс, а онзи всепоглъщащ огън, който те кара да забравиш себе си и да изгориш докрай. Обичаме книгите, музиката. Обичам да я слушам като говори, много артистична мадама е. Гласът й танцува, флиртува, не заради слушателя, а просто така говори. Обичам и много други малки нещица у нея.

Разтърквам бучкащите си очи, отпивам глътка от бутилката бира, останала от обяд, вече не толкова студена, поставям я обратно на пода до мен, вземам от клавиатурата очилата със слаб диоптър и антирефлекс, забърсвам ги на блузата си внимателно да не издраскам  пластмасовата им повърхност, поставям ги обратно на носа и пиша скоростно отговор на Чочо по Скайп-а. Четвъртък ще е в София. Супер!

 

Бащите винаги са малко нащрек заради щерките, особено, ако те са хубави. Какво да се прави, заложено е в гените. Да дава Господ живот и здраве, да станеш баща на красиво момиче и ще видиш какви мисли ще те споделят когато тя си има приятел:)

...А сега...сега да не ти пука от никого и нищо, важното е между теб и Дани да е добре. Щом можеш да правиш компромиси, значи едва ли ще попаднеш в безизходна ситуация...

Поздрави!

Животът е низ от компромиси, не харесвам безмисленото упорство, за да се докажеш пред себе си. Поздрави и от мен и благодаря за посещението тук ;-))

за поредния интересен епизод!... Да, номерът е в малките неща, във взаимните компромиси... :)

Чудесен разказвач си! И готин човек ;)))

Компромиси, когато има смисъл ;-)

И пиши, Стан! Чакам следващата част ;)) Поздрави.

Даже прекалено ;-))

Дали не си объркал избора на професия? ;))))))

Ще я пусна скоро ;-) Поздрави!

Времето ще покаже ;-) Нищо не е обещано... Лека и спокойна вечер!

в преценките си за ситуации и отношения...
искрено и съкровено пишеш... и това
е най-хубавото... бъди щастлив
и много късмет... пиши...
слънчев поздрав..

Много си мила и положително заредена ;-) Поздрави и от мен.

Харесват ми твоите Бръм- Размисли и Бръм - Изводи!:))
Поздрави и до скоро!

П.П. А, очилата на носа ти - само със специална кърпичка...от опит установих , че дори с памучен край на тениската да ги забърсвам, процентно насищане на повърхността против вредни влияния от филма отгоре им намалява и се образуват много много фини одрасквания...

За очилата и аз го разбрах по най-неприятен начин - редовна погрешна практика ;-) Е, тъкмо ще ги сменя с нови, налага се и по недоскив причини ;-) Слънчеви емоции!

Поздрави! ;)

Дани Близнак ли е?:)))

БЛАГОДАРЯ ТИ, БЛАГОДАРЯ!

От другите, които имат нужда от много публика ;-)))

Точно това не ми пречи ;-)))))

Хубав петък, тъкмо за разходка с хлапетата ;-)

Много хубав разказ - елегентен и фин, като твоите възприятия за живота и нещата в него.Поздрави :) и на Дани:)