Мернах из нета тази смешна картинка. Има нещо вярно в нея. Само дето вече никой не ходи с костюм на лекции, най-много на изпит при определен преподавател. Някои се правят на интересни и връщат, ако си облечен с дънки. Тъпо, но за тях било израз на неуважение. Риза, нормален панталон и едно оборотно сако за изпити в потока. Заради някой комплексиран асистент няма да купувам дреха, която ще облека за половин час в годината. 

 

Тези дни са ми доста напрегнати, има много работа в офиса, лекции, плюс един обемен превод от английски език, който спешно трябва в срок. Очите ми са по-зачервени от поглед на заварчик трети разряд.

 

Това го пиша в обедната почивка, но ще го пусна по-късно. На всичкото отгоре, на Дани лаптопа се повреди, снощи го отворих, но не остана време да го разгледам и ремонтирам, ако е възможно. А трябва да го направя, не бих искал да давам моя, не за друго но се променят настройки по невнимание. На мнение съм, че лаптопа е лична вещ, всеки знае къде какво е качвал. Освен това, което пиша тук, нямам други тайни от нея, но съм го замаскирал при лекциите и е с парола.

 

Доверие или лично пространство, да се срамувам ли от себе си и нежеланието да споделя с нея компа, макар тя да не го е искала. Егоист ли съм? Доколко са общи вещите в съвместно съжителство, имам ли право на малки тайни или съм потаен и себичен – за това мисля, докато се занимавам с рутинната си дейност днес.

 

А продължението на започнатата история е почти готово – написал съм към 3000 думи, трябва да поправя и допълня малко и ще пускам на части.

 

TIME FOR FUN (в добавка към карикатурата и нечие прозрение на тема „Жени”)

 

Студент четвъртокурсник е на купон, а на вратата  стои  доцентът  и му се моли:

- Хайде бе момче, за седми път се явяваш, нищо не знаеш,  дай да ти пообясня нещата! Моля  те бе, човек, последна година си.

- Я, се махай, купон правя сега! – репчи се кандидат-бакалавърът.

Почти отчаян се връща доцентът и гледа друг колега доцент се качва при същия студент.

Вторият, забелязвайки отчаяната физиономия на колегата си, пита:

- Ама и  днес ли връща?

 

(Не го вярвам – в повечето случаи доцентът ще гледа да се включи в купона, особено щом е на аванта!)

=======================================================

Последна нощ преди изпита, остават броени часове.
Бирата вече не ни върви, водката свърши. Какво остава - отваряме конспекта. Ей, някой има ли го?

 

(Случвало се е - от първо лице!)

=======================================================

Ако една жена знае цената си – значи често й се е случвало да я казва на някого…

 

(Тук внимателно!)
=======================================================

Пишеш красиво, забавен е. Но мисля, че всеки има право на мънички тайни, стига да не са във вреда на връзката.

Иначе и аз не обичам да давам лаптопа на никого, колкото и да ми е близък. Имам си стихчета, снимчици и разни други само мои нещица. Но ако се наложи, не отказвам. Няма как ;)))

И по мое време рядко се ходеше на изпити с костюм... Все пак изпитът не е модно ревю... :)
Успех!...

Срамота!!!

а снимката е просто уникална! то повечето са й едни "студенти"...........

Напълно те разбирам ...::)

Мисля,че е съвсем нормално човек да има неща изклщчително и само за лично ползване.За такива считам телефона,лаптопа,получените по пощата писма и пратки...Доверието между двама души не се гради чрез общо ползване на личните неща.Всеки има право на лично пространство и живот и никой няма право да го нарушава или да се сърди ако не го допуснат до него.И една мисъл,която покойната ми майка приела и предаде и на мен:"И в най-голямото приятелство остави "мегдан" за скарване."

таен,таен,колко да е таен :) само Дани не знае :) едно време пишехме скришни дневници и полунощници
със здраве и оправи на момичето лаптопа :)

Все едно да ти ровичкат в шкафа или бюрото.Много хубав блог имаш.:)

Малките тайни...

Тя не е като мен пристрастена. Предложих моя тази вечер,тя предпочете да чете ;-) Ще й кажа скоро, Иве!

Сега не костюм, но марковото личи отдалеч. Ментето хич ;-)))

...

Повечето работят, няма начин. Поздрави ;-)

Но се прежалих ;-) Превъзмогнах себе си, тя отказа ;-))

Много ясно дефинирано. Съвпада с моето мнение. Хубава сряда ;-))

Трябва да сменя нещо, но утре ще купя каквото ми трябва ;-)) Хубава сряда!

Така е, но ми беше интересно да разбера и други гледни точки ;-)

Вицовете са си вицове, но те обясняват защо някой самоук среднист, който не е имал финансови средства да получи висше образование, знае много повече от успешно завършилия висшето си образование. Нещо повече, понякога в практиката средниста върви по-бързо. Това са изключения, но се срещат в живота. Много ще подскочат на това мое разсъждение, но има такива случаи. Най-фрапиращото е, че дори теоретично, самоукия среднист е по-подготвен. Е, аз не съв от тях, но ме е боляло за такива пропуснали да се подготвят добре за живота.

Дебили!

защото нямам лап_топ ;)))
-----------

Личното пространство не се пази в лаптопа. То е в самия теб. Мое мнение.

Личното пространство е лично пространство и то обикновено няма нищо общо с това- колко много обичаш някого - то е въпрос на отношение към повечето неща, случки и хора в живота ни!
Както е казал Курт Вонегът- перефразирам: " По малко любов, повече добро отношение"
Успех и най- добри пожелания- А ,Дани ще те разбере , тя е умно момиче!
:))

Никой не обича да му ровят там, има си свое организиране и подредба и е дразнещо, ако се променят. Но пък има и друго - желанието да жертваш най-ценната за теб вещ, за да помогнеш на любимата. Похвално е, че си превъзмогнал колебанието в себе си.н И ходи не лекции, да ми станеш колега, макар друга специалност. Няма да ти казвам колко често ходих аз ;))))) Успешен и влюбен ден, Стан!

Всеки има право на лично пространство (дали ще е в лаптопа, или някъде другаде няма значение). Ако не те притеснява това, че и другите имат право на своя малка тайна, то не виждам никакъв проблем...Съвместния живот е една поредица от компромоси...

Поздрави!

които праскат минуси без обосновка, за кеф, така и не им влезе в кратуните, че ПОСЕЩЕНИЯТА, а не тъпите класации имат значение, да внимават какво отварят в близките дни и здрав български _l_ от мен ;-РРРРР

Като практика може и да има, но има чисто теоретична част, която е важна. Иначе има девалвация на образованието повсеместно и поголовно. Отражение на социално слабо общество...

...

Въпросът ми беше в условно наклонение, хипотетичен. Предполагам, че все от някъде си изпратил/а коментара си ;-))

Вече се разбрахме без да е ставало въпрос въобще. Довечера ще си има лаптопче ;-)) Поздрави, Ябълчице!

Но пък обичам Дани. А в лаптопа е целият ми живот... No pain, no gain...Успешен ден, Майсторе! ;-))

Не задавам въпроси, ако иска - ще ми каже, ако не - ще излъже. Малки тайни, които нямат нищо общо с отношенията помежду ни, е ОК. Успешен ден, sparotok ;-)) Благодаря за посещението и мнението, ценя го!

Самообвиняваш се за неща, че си ги допуснал в мислите си. Радвам се, че си намерил най-доброто решение. А може пък тя да е отказала съзнателно, като знае отношението ти към лаптопа. Не ти ли е време за нов? ;РРР

И аз съм на същия принцип - Не задавам въпроси, ако иска - ще ми каже, ако не - ще излъже...

Хубав ден!

Мисля си го, но засега ще почака известно време. ;-)) Хубав ден, Ивче!

Умея да съм търпелив, животът те учи на много неща всеки ден. Поздрави и на теб ;-)

Влиза студентка на изпит с фланелка с надпис "Искам 3-ка". Преподавателят и асистента доволно се усмихнаха...

Хубав ден!
:)))

Колекцията ти е неизчерпаема!;-)

Ето един и от мен:

Взето от дневника на един студент - първокурсник:
" Снощи пихме много. Сутринта се събудих с ужасно главоболие. Съквартирантът ми каза, че това е махмурлук. Ръцете ми се тресат, започнах да си събличам пижамата, а две копчета паднаха. Хванах се за шкафа - дръжката падна. Майчице, страх ме е да отида в тоалетната..."

Хей ръчички, хей ги две... ;-)) Весел и свежарски ден ;-)

моят стои на масата, но като го пипат други, веднага си личи - след Бръмчо има подобрение, след татко му - трябва да го инсталирам...

Ае, тройки да има, а даже и повече... Аз мразя да пиша тройки - връщам диванетата докато изкарат повече...

Бръмчо,/ама,че име,нещо като моето/пиша ти минуси,за да те подсетя,а и тези които ти пригласят,че наистина да си ,,куха лейка" в очите на някой като теб не е изобщо притеснително:)
Но, не само....Арогантността ти ще ти навлича проблеми и без да се налага да участвам.Жал ми е за теб,а си млад......

Не съм бележкар, но тройки като оценки не искам ;-) Мисля за външен хард диск, доста файлове мога да пратя там. Хубав ден ;-)

Обвиняваш мен за собствените си провали? Спести съжалението си за себе си.

И какво се е загрижил толкова за теб? Боже, боже, аман от шизоиди!

Получава се понякога по силата на външни обстоятелства...

Мога да съм много нагло копеленце, ако трябва. Другото е по-интересно - защо ни дразни някой, ако не сме го провокирали, канили и т.н. Отговорът е ясен - просто сме по-добри! Ето, това е изпълнено със самочувствие, а не арогантност, защото знам на какво съм стъпил и как съм го постигнал ;-))

Have a lucky day! ;-)

Къде свършва Аз и къде започва Ние. Харесвам увереността и оптимизма ти. Блогът също. Успех! :)

Къде свършва личното и започва нашето. Благодаря! Поздрави ;-))

И аз някога разсъждавах като теб и си мислех ,че винаги е най-добре да казваш всичко на приятелката (жена си).Случвало се е това да ме спасява от конфликти и отмъстителни клюки но през това време изобщо не са ми отвръщали със същото.За жалост го разбрах твърде късно не защото е било трудно или много хитро скрито а защото моята откритост и доверие са ми замазвали очите.Няма нищо лошо в това винаги да имаш едно на ум стига да не го натрапваш и да си остава само твое .Колкото до лаптопа а и други лични вещи -по-добре всеки да си знае своето .На никой не е приятно когато даде нещо а после да се чуди как са успели да го повредят ,загубят и тн.

Поредна куха лейка ;-)

Горката Дани,щом е с теб сигурно е много отчаяна!Дано се осъзнае!А,пък ти -поредният фръцльо без покритие!

Облизвачите без собствена мисъл и мнение, естествено хвалят блога и все им е през _l_ каква тема си зачекнал. Важното е, че са се изпърдяли на Първа.
Стани, въпросът изобщо не е в лап-топа. Той е само предмет и използването му по предназначение няма значение от кого се осъществява. Предтекстът с настройките е смешен. Твоето момиче може да си прегледа пощите и фейса и никакви твои настройки няма да пострадат.
Ти обаче се бориш за своя територия. Ще ме прощаваш, но непрекъснатото споменаване на Дани, издава силен комплекс на вина у теб. Боиш се, че с личните си занимания, в частност писането в твоя блог, си редуцирал размера на времето, което би трябвало да отделяш за нея. Виждаш колко смешни напътствия си получил, така че решението за споделянето и отстояването на личната територия е в твоите ръце.
Готови рецепти няма. Всяка двойка има свои собствени правила и те произтичат от характерите и килограмите (или милиграмите)умствен багаж на двамата.;-)

Поздрави ;-))

И от толкова изкукуригали читатели. Избива ме на лигня тук - ФРЪЦ, ФРЪЦ, ФРЪЦ! ;-РРРРРРРРРР

Поща и Фейс профил може и през айфон да се проверят. Исках да разбера докъде се простира личното пространство, но явно всеки тълкува според своя жизнен опит. Вина няма, защото не се е стигало до реализиране на това. Ако ходя по мачове, на риба или по кръчми, дали са по-добра опция, сравнена с писането ми в блога - докато чета новини или върша работа? Трудно е да се каже. А теглото на мозъка не е определящо за интелекта. Пише го в Уикито и така съм го учил ;-)) Благодаря за коментара!