Неочакваните дарове, които съдбата понякога ни прави. Това си мисля в неделната вечер, докато фаровете на колата разтварят надвисналата над шосето тъмнина като пакетче кафява захар в чаша капучино. Сещам се за Фредерик Бегбеде и неговото: „Най-прекрасните празници са тези, които се случват вътре в нас.”
Два изненадващо хубави като feeling дни, две невероятни нощи, пълни с топлота и любов. С Дани се гушкаме притихнали на задната седалка, телата ни отпуснати след голямата доза секс, която приемахме многократно през последните дни. От време на време, тя ме бодва с пръст в хълбока, аз я притискам по-плътно към себе си. Шофьорът, гаджето на приятелка на Дани, е оставил включено радиото, което спестява нуждата от безсмислени разговори. Потънали в спомени за изминалия уикенд, мълчанието е идеално за усамотение сред другите. Другите – Анджи и Вальо, ни изненадаха с предложение в петък по обяд – да ходим заедно на вилата на родителите на момичето в посока към Своге. Виждал съм Анджи и Вальо няколко пъти, симпатична двойка и по-скоро приятели на Дани. Двете са приятелки от ученическите години, сега са в един поток, а Вальо, малко по-възрастен от останалите, се занимава с търговия (любим предмет на дейност на много българи).
Ходиха на пазар заедно с Дани, а аз си тръгнах малко по-рано от работа в петък. Шефът го нямаше, но говорих с Бати и той каза, че няма проблем, просто през следващата седмица да наваксам часовете. Което означава поне час-два на ден повече. Шернахме и разходите по бензина, макар Вальо да се противеше в началото.
Виличката беше много симпатична къщичка, вътре по-просторна и модернизирана, отколкото изглеждаше отвън. Имаше всичко необходимо – готварска печка, хладилник, стар модел пералня, телевизор, дори музикална уредба. Собствениците били там почти всяка седмица. Дворчето бе грижливо поддържано, но по пътеката имаше нападали листа, останали неприбрани поради присъствието на компанията ни. По-късно с Вальо ги посъбрахме набързо.
Разтоварихме багажа, двете момичета се заеха с приготвяне на вечерята. Весело беше, защото се разбираха отлично, а Вальо се оказа пич. Дани ме бе помолила да не нося лаптопа с мен, за да можело да прекараме повече време заедно. В раничката ми самотно стоеше безжичното ми 3G интернет модемче, на което липсваше другарчето му – вярното ми лаптопче. Оказа се, че мога да изкарам две денонощия без компютър и интернет (дори не използвах този през телефона!), което учуди не само мен, но и Дани.
Същата вечер се оттеглихме по стаите по-рано. Легнахме кротичко един до друг, чувствах се прекомерно скапан и изтощен от всички ангажименти през седмицата и малко ме унасяше. Дани пое инициативата, тялото ми реагира адекватно, мозъкът ми беше на stand-by. Прошепна ми, че новото място й действа по особен и силно въздействащ начин, а аз, лежейки по гръб, просто я придърпах върху себе си. Галех твърдите й гърди, прокарвах ръце по гладичката кожа на гърба и дупето й, наслаждавах се на извивките на тялото й, което танцуваше върху моето страстно и ненаситно. Парад на сетивното, интуитивното, отколкото проява на каквато и да е рационалност. Хубаво е твърде обикновена дума, за да изрази общото ни преживяване. Обичам тези мигове на самозабрава, на потапяне в бездната на чувствеността и последващ отскок на върховното удоволствие умножено по две. Финален акорд на любовния ритъм в по-горния гласов регистър. После я прегърнах, главата на рамото ми, целувки и просто отнесох до другата сутрин.
Пълен black out, никакви сънища.
to be continued
Тагове:
защото пишеш прекрасно..
с поздрав за вас...
28.11.2012 08:06
28.11.2012 08:59
На теб успешен ден, Марине!
защото пишеш прекрасно..
с поздрав за вас...
Описвам нещата в електронния си дневник ;-) Поздрави!
Чакай ги, ще ги пускам на по-малки части! ;-))
Със сигурност е някой без опция за по-смислено и хубаво изкарване на нощите. Някой бездарен самотник...;-Р Това не променя моето преживяване... ;-))
Успешен и лек!
И оцелях - щастлив при това! Поздрави. ;-)
Спорна и с положителни емоции да бъде седмицата ти - красотата и очарованието на Живота се крие в мънички но съществени детайли , които ни правят щастливи останалото се превръща топка объркани спомени с общо название Тъга ...
Хубавото е , че човек живее и се храни в дните с тези чаровници , красивите и топли моменти!:))
Поздрави!
28.11.2012 13:22
Спорна и с положителни емоции да бъде седмицата ти - красотата и очарованието на Живота се крие в мънички но съществени детайли , които ни правят щастливи останалото се превръща топка объркани спомени с общо название Тъга ...
Хубавото е , че човек живее и се храни в дните с тези чаровници , красивите и топли моменти!:))
Благодаря за отделеното време и хубавите думи! Щастлив ден ти пожелавам! ;-)
Поздрави!
Ще ме стоплят някой далечен ден! Поздрави! ;-)
Ежедневието смачква. За съжаление животът е низ от скучни дни, затова хубавите случаи изпъкват по-ярко и ценим по-силно. Поздрави! ;-)
Хубава вечер! ;-)
Поздрави! Пишеш прекрасно!
2. Friends 1
3. Сайт на инж. Станев
4. Сервиз за битова техника
5. Телевизорът няма звук. Защо?
6. Ремонт на счупена ключалка на люк на пералня Zerowatt (снимка)
7. Как пишман майстор „ремонтира” щепсел на печка
8. Fun with Americans
9. Technology News
10. Caltech
11. Bullet For My Valentine - Tears...
12. Harvard Business School