На път за работа.

Гледах тъжни улици, мокрота.

Съвсем набързо върху таблета, седнал в трамвая. Никакви корекции, никакво време. Прима виста. Примавера.

Пускам. Само в този блог. В другите засега – не.  Просто няма време.

                                               

                                          

                                                  Ще...

 

Някой вече е тръгнал с тихите стъпки на умората

През локвите бързо преминал, разплисквайки капки досада

Не сълзи, а куршуми дъждовни от дулото на облака.

Не пристигна онази толкова чакана и желана

С коси минзухарено-жълти, ухаеща на нарцис и дворна иглика

Скрила в чанта на McQueen  своите тайни момичешки,

Няколко мартеници, пролетен вятър и зелена надежда

Плахо надничат два слънчеви лъча с румени бузки

Защо Февруари не си е отишъл, а Март е безкрайно далече...

Непокорни в душата да тичат на воля, отразени в очите

На тези, които ги чакат   по детски нетърпеливо ...

Тръгна зимата, но преля в дъждовния ден

И пощипва студа по ръцете, които се скриха в джобовете

Няма ги ръкавиците, дремят в очакване на поредната зима

Дотогава – сънища гардеробни и бой снежен ще помнят.

С тихи крачки поема към края си месецът втори, мокро-мрачно навъсен

Тя не дойде. Все още я няма.

Знам, че приготвя за бала одежда –

В модерното за сезона зелено и заплита цветен венец,

Който ще сложи  наместо с диаманти тиара.

Аз ще чакам. Ще я посрещна с усмивка. Ще й предложа подслон да остане

Ще отвърне с любов. Ще дари душата ми с неоперено птиче.

Ще бъда щастлив. Ще е моя. Ще е весело време.

Още малко ще стискам зъби, после ще отпусна юмруци.

Стига зима! Стига умора! Иде празник – шарен и нов.

Иде пролет.

Чакам. Чакам обич и слънчева ласка.

Чакам. Живот нов. Светлина.

...

Дано да има повече обич и светлина!...

да я поканиш . :-)))

"... Иде пролет.
Чакам. Чакам обич и слънчева ласка.
Чакам. Живот нов. Светлина ..."


Tочно това е важното ...!!!

Познавам те и мога да предполагам колко си развълнуван, за да го напишеш на един дъх в трамвая. Шернах го във фейса. Поздрави и на Дани. :))

Много интересно пишеш. :))

Колко е хубаво да си млад, да имаш мечти, да обичаш. Бъдете щастливи заедно. ;)

За всички нас!

И ще поканя светлината и любовта. ;-)

Имаше повод, позна. ;-)

Благодаря, че се отби, dandelion77! ;-)

Поздрави, Майсторе. ;-)

Не са бабички, уверявам те. Дали съм силен само в нета, не бъди сигурен.

Блогът е мой, не твой, нали. ;-)

След Баба Марта, бе човек.:) Поздрав за написаното! Невероятно е!

Ти си богат, защото имаш сетивата да доловиш красотата и умението да я отразиш. След като си усетил това- тръпката, предвкусваща обаянието на идващата пролет, то неминуемо си осъзнал, че не са много хората около теб, които я изпитват. Защо е така? Защото за това се искат очи и сетива. Затова си богат, защото ги имаш и е чудесно, че споделяш с нас. Относно коментара на блогър пред мен- убедена съм, че с тези ти черти в живота си ще имаш много повече и много по - пълноценни връзки с красиви и интелигентни жени отколкото вероятно той с агресивния си език.Поздрави! ... написано от "бабичка" трепач.

Хареса ми тази прима виста:)