Решението ми идва – няма да лягам, но угасям осветлението, не сме се разбирали нищо с нея дали след смяната ще дойде тук или ще се качи горе при досадната ревлива съквартирантка.

Ще дебна зад стъклото, скрит зад пердето кога ще се върне. Ще надничам  като стар мераклия, като воайор с болен мозък, хаха, като някой тарикат от блога който има регистриран профил, но без публикации, което ми се струва комплексарско, за да чете тайно, праска минуси и грозни коментари, мислейки си безнаказано, изживявайки своя душевен оргазъм по този евтин начин.

Оргазъм – виж ти, дойдох си на думата!

Тръгвам към банята за бърз студен душ, пореден за деня.

Имам нужда от това, едно охлаждане на тялото и ума.

Пристъпвам под душата, пускам водата, затварям възпалени от екрана очи (трябва да ида на преглед за цайси) и пак не мога да не я виждам пред, до и в себе си. Магьосница ли е, клонингите й ме преследват навсякъде. Обсебен до краен предел.

После цигара и до прозорчето, вижда се идеално като на длан, като на огромен плазмен екран – на пост съм, до час-два трябва да се върне заедно с приятелка от блока с такси, не поиска да ходя да я посрещна, бил съм на работа утре. Сякаш мога да заспя без нея, да му се не види. Дърпам нервно и нагло тръскам през уиндоуса, който плаче за почистване.

Мразя се, но не мога да обуздая собствените си долни страсти. Нормално ли е да се крия в мрака по този перверзен начин? Ще ми се да тръгна към кафето и да изчакам края на смяната, но реакцията й не знам каква ще бъде. Вече отказа. Да нахалитетствам има ли смисъл?

Нетърпение, желание, зависимост...

Стоя и чакам, колите съвсем се разредиха. Ще я дочакам! Абсурд е да легна и заспя.